Учени откриха нов регулатор на развитието на рака в човешката ДНК

Учени от Швеция са открили нов регулатор на развитието на рака в човешката ДНК, пише сп. "Нейчър къмюникейшънс".
Емблематичната двойна спирала на ДНК прави повече от това "просто" да съхранява генетична информация. При определени условия тя може временно да се сгъва в необичайни форми. Авторите на настоящото изследване от Университета на Умео са установили, че подобна структура, известна като и-ДНК, не само се образува в живите клетки, но и действа като регулаторен фактор, свързан с рака.
За разлика от класическата двойна спирала, и-ДНК представлява единична верига, завързана на възел в компактна четириверижна структура. На молекулярно ниво тя се държи не от стандартните базови двойки аденин-тимин и цитозин-гуанин, а от двойки цитозини. Заради своята нестабилност подобни структури десетилетия наред са били считани за "лабораторни артефакти", неспособни да съществуват в жива клетка.
Използвайки нови експериментални методи, изследователите са открили, че и-ДНК наистина се появява в клетките, но само за кратко време - непосредствено преди да започне репликацията на ДНК.
Учените освен това са установили, че и-ДНК е нееднородна: едни структури се разплитат лесно, докато други се отличават с висока устойчивост, което зависи от ДНК последователността. Много от тези участъци са разположени в регулаторните зони на онкогените, т.е. гените, които насърчават развитието на тумори. Това предполага възможна връзка между и-ДНК и уязвимостта на раковите клетки.
Ключова роля в този процес играе протеинът PCBP1: той навреме "разплита" и-ДНК, позволявайки на клетката да копира правилно генетичния материал. Ако това не се случи, репликацията се забавя, което увеличава риска от увреждане на ДНК и геномна нестабилност - характерна черта на раковите клетки.
Тъй като туморните клетки често изпитват силен репликационен стрес заради бързото делене, намесата във функцията на и-ДНК или протеините, които я регулират, може да наруши способността им да оцеляват. Поради тази причина авторите на изследването смятат, че тези структури могат да се превърнат в нова мишена за противоракова терапия.