Учени приветстват постиженията на тазгодишните Нобелови лауреати за физиология или медицина и практическите им приложения

Американците Виктор Амброс и Гари Ръвкън - тазгодишните носители на Нобелова награда за физиология или медицина, спечелиха престижното отличие за откриването на микроРНК и ролята им в регулацията на гените. Работата на двамата учени и нейните практически приложения приветстват техни колеги от цял свят, цитирани от световните агенции.
Според д-р Клеър Флечър, преподавател по молекулярна онкология в Имперския колеж в Лондон, микроРНК отварят пътя на учените към лечението на болести като рака, като помагат да се регулира работата на гените на клетъчно ниво.
Флечър отбеляза, че микроРНК дават генетични инструкции на клетките да произвеждат нови протеини и че има две основни области, в които те могат да бъдат полезни - при разработването на лекарства за лечение на заболявания и като биомаркер.
"МикроРНК променят начина, по който работят гените в клетката", каза Флечър в качеството си на външен експерт, който не е свързан с Нобеловата награда.
"Ако вземем за пример рака, ще имаме определен ген, който работи извънредно, той може да е мутирал и да работи с превишена скорост. Можем да вземем микроРНК, за които знаем, че променят активността на този ген, и да ги доставим на раковите клетки, за да спрем действието на мутиралия ген", казва тя. 
Откриването на молекули микроРНК, регулиращи действието на гените, което беше отличено с тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина, е обещаващо за диагностиката на тумори, отбелязват и други учени. 
"МикроРНК са малки молекули, дълги около 20 нуклеотида. Те се срещат както при растенията, така и при животните. Организмът ги използва като регулатор. Процесите в организма могат да се наблюдават чрез измерване на микроРНК, защото, например, промените в концентрацията на РНК се появяват при развитието на туморни заболявания. Много състояния в организма могат да бъдат регистрирани чрез тези концентрации. Това е важно за диагностиката, на първо място за тези заболявания, а от друга страна, те все по-често се използват за въздействие върху гените", каза Валентин Власов, академик от Руската академия на науките, цитиран от ТАСС.
Според учения изследването на микроРНК е много важна област от биологията, която се развива активно. Той обясни, че микроРНК се използват активно за регулиране на биологичните процеси. "Това са много важни молекули, които регулират активността на работата на гените. Нашата генетична информация е зашифрована в ДНК. ДНК чете програмата на информационната РНК или иРНК - молекула, съдържаща информация за последователността на аминокиселините, необходими за синтеза на определен протеин. МикроРНК са малки молекули, които могат да се свързват с иРНК и да я заглушават. Учените вече са започнали да я използват изкуствено, за да изключат работата на някои гени", обяснява академикът.
Молекулите микроРНК, за чието откриване днес беше присъдена Нобелова награда за физиология и медицина, могат да се използват на практика за откриване на заболявания, определяне на техния подвид и възстановяване на нормалната функция на клетките, каза руският специалист по тъканно инженерство Елизавета Кудан.    "Потенциалното практическо приложение на микроРНК се състои във възможността да се използват измервания на количеството на тези молекули при пациента като маркер на заболяване или за определяне на неговия подвид. Освен това знанието за нивото на микроРНК в организма на пациента може да се използва за терапевтични цели чрез изкуствено увеличаване или потискане на експресията на микроРНК", обяснява Кудан.
Експертите отбелязват още, че преходът на РНК технологиите към практиката е отразен в тазгодишната Нобеловата награда за физиология или медицина.  
Присъждането на две Нобелови награди през последните две години, свързани с изучаването на различни форми на РНК, отразява постепенния преход на тези фундаментални открития в практическа плоскост, казва биоложката Елена Петерсен.    "За втора година Нобеловата награда се присъжда за теми, свързани с генетиката и с основната задача на нашия генетичен апарат - превръщането на генетичната информация в една или друга функция под формата на белтъчни молекули. Според мен тази награда се дължи на факта, че именно сега научните области, свързани с генетиката, преминават от фазата на фундаменталните изследвания към фазата на практическото приложение", обяснява Петерсен.    Биоложката допълва, че през последните няколко десетилетия учените са придобили огромен набор от знания и инструменти, които им позволяват да регулират процеса на производство на протеини в организма чрез въздействие върху молекулите на информационната РНК (иРНК) и микроРНК. Това позволява те да бъдат използвани като инструмент, който да помогне за създаването на нови ваксини и лекарства и за развитието на биотехнологично производство.
"Важно е да се осъзнае, че има молекули микроРНК, които например имат действия, насърчаващи развитието на рак, докато други микроРНК имат противораково действие. Това е цял клас молекули, които отговарят за фината настройка на процесите в нашите тела, и знанието как да работим с тях ни дава възможност да ги използваме като лекарства за най-различни проблеми", казва в заключение Петерсен.
Ерик Миска, генетик от Кембриджския университета, посочва, че откритието на Амброс и Ръвкън е пълна изненада и преобръща дългогодишните разбирания на учените за функционирането на клетките. 
"Беше просто шок, че има цял нов клас гени, гените, които произвеждат тези микроРНК, които са били пропуснати", каза той. Според него в човешкия геном има поне 800 микроРНК, които са от решаващо значение за определянето на начина, по който функционират клетките. 
Миска посочва, че в момента се работи по отношение на ролята на микроРНК при инфекциозни заболявания като хепатит и че те могат да бъдат от полза и за подпомагане на лечението на неврологични заболявания. 
Клеър Флечър казва още, че понастоящем се провеждат научни изследвания, за да се види как подходите на микроРНК могат да помогнат за лечението на рак на кожата, но че все още няма никакви лекарствени средства, одобрени от съответните регулаторни органи. Очакванията й са това да се случи през следващите пет до десет години.
Флечър отбелязва също, че микроРНК представляват още един начин, по който може да се контролира поведението на гените, за да се лекуват и проследяват различни заболявания.
"По-голямата част от терапиите, с които разполагаме в момента, са насочени към протеини в клетките. Ако можем да се намесим на ниво микроРНК, това открива съвсем нов начин за разработване на лекарства и за контролиране на активността на гените, чиито нива могат да бъдат променени при заболявания", казва тя.
Единият от двамата тазгодишни Нобелови лауреати Виктор Амброс споделя, че не е очаквал наградата за физиология или медицина, тъй като е смятал, че РНК вече е получила признание през 2006 г., когато престижното отличие е присъдено на неговите приятели Андрю Фрайър и Крейг Мело за откриването на явлението РНК-интерференция. 
"Наградата е признание за това колко прекрасни и неочаквани открития идват от любопитството във фундаменталната наука, финансирана с парите на данъкоплатците. Това е жизненоважно, може би най-важното послание, че тази инвестиция наистина се отплаща", каза Амброс.