Учени разкриват еволюционния успех на жабите

Палеонтолози са направили ново изследване на фосили и са установили, че жабите са запазили своята екология през последните 45 милиона години, пише Юрикалърт, позовавайки се на публикация в сп. iScience.
За целите на изследването д-р Даниъл Фолк, съвместно с колеги от Университета на Корк, Ирландия, и американски и германски специалисти, е проучил фосили от находището Гайзелтал в Германия. Интересното е, че вкаменелостите са запазили остатъци от кожа и слоеве от микроскопични фосилизирани клетъчни структури, наречени меланозоми. Тяхната роля е да синтезират, съхраняват и транспортират меланин - пигментът, отговорен за цвета на кожата, косата и очите.
Както при съвременните жаби, тези меланозоми се срещат в различни части на тялото, включително очите, вътрешните органи и кожата. Формата им е различна във фосилните и съвременните меки тъкани, с изключение на тези в очите и вътрешните органи.
"Предполагаме, че формата на меланозомите е свързана с функцията, която се различава в зависимост от тъканите. Това може да включва фотозащита и хомеостаза", казва специалистката по фосилни меланозоми и съавторка на изследването д-р Валентина Роси.
Въз основа на това, че формата на меланозомите в очите не се е променила в продължение на милиони години, учените допускат, че тяхната функция все още е същата и не е била необходима еволюционна промяна. Някои видове запазват наследствени черти, вместо да развиват нови, отбелязва д-р Фолк.
"Знаем, че жабите са запазили начина си на живот в продължение на поне 45 милиона години, което например включва необходимостта да виждат през нощта и призори, за да ловуват и да се чифтосват", казва ученият.
Настоящото изследване е първото по рода си, което комбинира големи масиви от данни за съвременни и фосилни меланозоми от една група животни. Екипът е проучил тези структури с помощта на най-модерни електронен микроскоп и синхротронни рентгенови флуоресцентни анализи. Тези техники не са били налични, когато фосилите са били открити за първи път в началото на миналия век.
"Палеонтологичните проучвания, които интегрират данни от фосилни и съвременни видове, помагат за по-доброто разбиране на еволюцията. Едва сега започваме да осъзнаваме потенциала на меланина да служи като еволюционен сигнал", казва водещият автор на изследването професор Мария Макнамара.