Страните от Централна, Югоизточна и Източна Европа постигнаха фантастичен напредък, но сега моделът им на растеж е застрашен, коментира директорът на МВФ за Европа за БТА

Натиск за увеличаване на публичните разходи в Европа в момента оказват множество фактори - от необходимостта за повишаване на бюджетите за отбрана на членките на НАТО, до нуждата от нови разходи в средносрочен план, свързани със застаряването на населението, пенсии, здравеопазване и др. Затова е важно мерките, обявявани от правителствата, за подпомагане на гражданите и бизнеса срещу последиците на енергийната криза, дължаща се на конфликта в Близкия изток, да бъдат прецизно насочени и временни. Това каза Алфред Камер, директор на департамента за Европа на Международния валутен фонд (МВФ) в коментар за БТА в рамките на пролетните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон.
За да се отговори на тези фактори, са необходими ресурси, които могат да бъдат осигурени чрез съкращаване на неефективните разходи, преоценка на приоритетите и премахване на някои програми или чрез разширяване и увеличаване на данъчните постъпления.  
Ако страните не си оставят резерви, съществува опасност да се стигне до ситуация, при която капацитетът на правителствата да реагират на нови шокове ще се окаже изчерпан и при опит да изтеглят заем от капиталовите пазари, те да чуят "вече не сте надежден кредитополучател", предупреждава експертът на МВФ.
Затова е важно да се поддържат фискални буфери, да се приоритизират разходите, да се проявява повишено внимание и да не се разхищават пари в отговор на настоящия шок.  
Досега мерките, обявени в Европа, възлизат на 0,2 процента от БВП, което е сравнително малка цифра. Трябва обаче да прояви повишено внимание, тъй като настоящият шок би могъл да продължи по-дълго, да се задълбочи и да наложи по-големи разходи, допълва той.  
Важно е също така правителствата да обясняват какво могат и какво не могат да направят, и населението да разбере това послание, подчерта Камер.
Прогнози и поуки от предишната криза
Прогнозата, разработена от МВФ преди избухването на войната в Близкия изток, установи по-силен от очакваното импулс към икономически растеж - както за еврозоната, така и за страните от Централна, Югоизточна и Източна Европа (ЦЮИЕ). След началото на конфликта обаче прогнозата бе понижена - въздействието на войната за еврозоната се изразява в понижение от 0,3 процентни пункта (пр. п.) от растежа за тази година и 0,2 процентни пункта за следващата година. За страните от ЦЮИЕ свиването е съответно 0,3 процентни пункта за 2026 г. и 0,1 процентни пункта за 2027 година при същевремено повишаване на очакваната инфлация - с 0,9 пр.п. за текущата и 0,5 пр.п. за идната година.
Същевременно несигурността, породена от все още многото неизвестни около конфликта, остава висока.
Това поставя политиците в трудна ситуация в усилията им да смекчат ефекта върху населението, отбелязва директорът в МВФ.  
Според пороучване, проведено от на Фонда, 70 до 80 процента от мерките, които се въвеждат в момента в Европа, не са целево насочени. Това предизвиква да се направят паралели с предишната енергийна криза на континента, която настъпи със спирането на доставките на руския газ след началото на войната в Украйна. Тогава Европа изразходва еквивалента на 2,5 процента от БВП за подкрепа на гражданите и бизнеса чрез фискални мерки, между 70 и 80 процента от които бяха нецелеви. Когато се въвеждат пакети за всеобщо енергийно подпомагане обаче, голяма част от средствата отиват при по-заможните домакинства, тъй като те имат значително по-високо енергийно потребление - както за транспорт, така и у дома. Това означава, че при липса на целево насочване по-голямата част от средствата, отпуснати от държавата, отиват при по-заможната част от домакинствата, които всъщност нямат нужда от тях.  За сравнение, при насочване на помощта към 40-те процента от населението с най-ниски доходи, финансирането би се равнявало на едва 0,9 процента от БВП, цитира Камер друго проучване.  
Много от въвежданите мерки също така се опитват да ограничат ценовия ефект, което МВФ препоръчва да не се прави. Това изкривява ценовия сигнал и предотвратява логичната реакция на търсенето - т.е. намаляването на потреблението на енергия, което е желателно в ситуация като настоящата, обяснява експертът на МВФ. 
Същевременно в редица страни все още са в сила "временни" мерки, въведени заради шока от кризата с руския газ, разразила се през 2022 година, допълва той.  
Бизнес моделът на Централна, Южна и Източна Европа е под натиск 
Страните от региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа през последните две десетилетия постигнаха "фантастично развитие, особено тези, които влязоха в Европейския съюз", включително по отношение на жизнения стандарт и доходите, отбелязва Камер.
Според изчисления на Фонда държавите от региона, станали част от ЕС, са получили допълнителен тласък в растежа на БВП над този на страните, които не са се присъединили към Съюза, равняващ се на 30 процента за период от 10 до 15 години.  
Страните са спечелили силно от достъпа си до единния пазар на ЕС и това би трябвало да им даде стимул да се застъпват силно за неговата по-силна интеграция. Има проучвания, които показват, че ако се постигне по-голяма интеграция с реформите на ЕС, ще се увеличи производителността и ще се получат огромни дивиденти от растежа. От разширяването спечелиха и старите страни членки, които след вълната от присъединяване на нови държави към блока през 2004 г. отбелязаха икономически ръст от 10 процентни пункта на БВП за период от 10 до 15 години в сравнение със сценарий, предполагащ, че към ЕС не са се присъединили нови държави. Това развитие също се дължи на достъпа до един по-голям пазар.  
Моделът на растеж, следван от страните в региона, сега обаче е застрашен, предупреждава Камер.  
Този модел разчиташе на преките чуждестранни инвестиции, на банките за осигуряване на нужното финансиране и на сложни вериги за доставки, простиращи се както в Европа, така и извън нея, обяснява той.  
Това обаче прави страните и изключително уязвими при сложна геополитическа и геоикономическа обстановка като наблюдаваната в момента и налага да се отдели внимание на диверсификацията на веригите за доставки и анализ на уязвимите точки в икономическите системи. 
Друг източник на несигурност, по думите му, е зависимостта им от износа. И тъй като световната икономическа активност е в спад, търсенето на тези стоки ще намалее и следователно износът ще бъде засегнат.
Трета причина, поставяща под заплаха бизнес модела на региона, е увеличаването на заплатите, което бе значително през последните години, надхвърли растежа на производителността и по този начин доведе до загуба на конкурентоспособност, особено в страните от Западните Балкани, където реалният обменен курс се е повишил с повече от 20 процента през последните 5 години, посочва директорът на МВФ за Европа. По думите му това може да се окаже проблем, отново, заради зависимостта на региона от износа и участието му в сложните вериги за доставки. Поради това страните от ЦЮИЕ трябва да се фокусират върху повишаването на производителността, защото само това би оправдало увеличенията на заплатите в дългосрочен план.  Според Камер страните от ЦЮИЕ разполагат с няколко варианти за действие. Един от тях е приоритизиране на разходите, друг - увеличаване на данъчните приходи, например чрез разширяване на данъчната основа или данъчната ставка.  
"Така че това, което описвам, е картина на регион, който е постигнал фантастичен напредък във всички области през последните 20 години, включително по отношение на повишаването на жизнения стандарт на населението си. Намираме се обаче в особен период от световната история, който прави региона на ЦЮИЕ по-уязвим от други региони. И най-важният момент е, че бизнес моделът на растеж на икономиката на региона ЦЮИЕ е под заплаха и затова е необходимо да бъде обновен и преосмислен", каза Камер.
Задълбочаване на интеграцията на европейския пазар  
Продължаването на реформите в ЕС е необходимост, подчерта директорът на европейския департамент на МВФ.  
Според проучване на Фонда вътрешните бариери в търговията със стоки и услуги в рамките на ЕС са равностойни на мита от 44 процента за стоките и 110 процента за услугите. Ако тези бариери бъдат сведени до нивата за търговия между отделните щати на САЩ, ако бъде постигната същата мобилност на работната сила като на американския трудов пазар и бъдат проведени вътрешни реформи в редица области - по-малко бюрокрация, по-гъвкав пазар на труда, повишаване на квалификацията на пазара на труда, реформи в управлението в редица страни - Съюзът като цяло ще се придвижи към нивото, на което вече се намират най-добре развитите европейски страни. Осъществяване на реформите на ЕС и тези вътрешни реформи би увеличило производителността с 20 процента, което би се пренесло в 20 процента по-висок доход на глава от населението. В комбинация с функциониращ капиталов пазар и достъп до имвестиции - дори до 35 процента растеж, посочва Камер.
За по-нататъшното развитие на европейската икономика ключово значение има и съюзът на капиталовите пазари. Броят на стартиращите компании в Европа например е почти същият, като в САЩ. В момента, когато тези компании обаче се нуждаят от финансиране, за да се развиват и растат, те се преместват в САЩ, защото там има по-дълбоки капиталови пазари, а европейските пазари са твърде малки за нуждите им.  
Съществуват редица регионални инициативи за свързване на капиталовите пазари - в някои от източноевропейските страни (част от която инициатива е и България - бел. ред.), в балтийските и скандинавските страни. Те са начин да се постигне известна интеграция, но в крайна сметка те не биха били достатъчни, за да заменят един общ капиталов пазар на ЕС, който би разполагал с много по-големи ресурси, според директора за Европа на МВФ.  
Нова инициатива е и т. нар. Е6, която Германия и още пет страни (Франция, Италия, Нидерландия, Полша и Испания) сформираха с цел да ускорят работата по ключови политически въпроси, включително по хармонизирането на правилата за капиталовите пазари.
Един от проблемите на Европа е, че е много трудно да се постигне съгласие между 27 суверенни държави, а някои страни искат да прокарат конкретни въпроси, коментира Камер. Един от рисковете е, разбира се, че ще се стигне до фрагментация, но в същото време имате предимството, че няколко държави поемат водещата роля и вървят напред, и това може всъщност да направи по-лесно за  други държави да ги последват, допълва той.