Американски химици са разработили молекули, които позволяват да се контролира биологичната активност на холестерола с помощта на светлина, пише изданието на Американкото дружество на химиците (JACS).
Холестеролът често се свързва със сърдечносъдови заболявания, но тази молекула е жизненоважна за организма. Тя е част от състава на клетъчните мембрани и служи като изходно вещество за синтеза на ключови хормони, включително естроген и тестостерон. Въпреки това, много аспекти на поведението на й в клетката все още са слабо проучени.
Холестеролът участва в голямо количество процеси, определящи здравето и развитието на заболявания, но поради малкия си размер и химичните си свойства е изключително труден за наблюдение, обяснява Майкъл Зот от Университета на Пенсилвания, един от авторите на изследването.
За да заобиколят това ограничение, учените обикновено използват така наречените функционални аналози - молекули, които имитират холестерола, но са снабдени с химически маркери. В настоящото изследване екипът стига още по-далече, създавайки фотохолестероли - аналози на холестерола с фоточувствителни фрагменти.
Когато са изложени на светлина, тези молекули променят формата си, което позволява тяхната биологична активност да се включва или изключва. Това отваря пътя към така наречения пространствено-времеви контрол: лекарството може да бъде въведено в организма като цяло, но да бъде активирано само в определена област с помощта на насочен светлинен лъч.
Някои форми на светлина са способни да проникнат достатъчно дълбоко в тъканите, обяснява ръководителят на изследването Дирк Траунер. Това позволява да се активира молекулата на строго определено място и в точно определен момент, без да бъде засяган целият организъм.
Според Зот, селективността на тези молекули позволява да бъдат създадени инструменти за точково включване и изключване на отделни протеини, което ще помогне да се дешифрират сложните пътища на транспортиране на холестерола в клетката.
В бъдеще учените планират да използват управлявани чрез светлина молекули за подробно картографиране на движението на холестерола в нормални и патологични условия. Изследователите смятат, че аналогичен подход може да се приложи и към други липиди.