За целта изследователите са заразили около 6000 млади бряста, за да открият кои от тях са естествено устойчиви на болестта. Оцелелите ще бъдат включени в програма за размножаване, чиято цел е създаването на генетично разнообразни устойчиви на болестта дървета.
„Ще се грижим за тези дървета около 15 години, след което би трябвало да произведат семена, а тези семена могат да се използват за възстановяване“, казва Лейла Уилсън, еколог-изследовател в Службата за горите на САЩ.
Холандската болест се разпространява чрез корояди. Гъбичката блокира преноса на вода в дърветата и причинява загиването им. Заболяването е сред основните причини големите американски брястове да са много по-рядко срещани в Нова Англия днес.
Възстановяването на вида има значение и за екосистемите. Брястовете понасят наводнения и могат да задържат вода след валежи, което е особено важно на фона на климатичните промени, посочва Катлийн Найт от Службата за горите.
„Просто се опитваме да върнем тези видове към ролята, която преди са играли в тези системи“, казва още тя, цитирана от Асошиейтед прес.
За жителите на Нова Англия брястът има и културно значение. „Това, което сега ни липсва, са големите дървета“, отбелязва Гъс Гудуин от The Nature Conservancy, допълвайки, че много хора свързват вида със спомени от детството си.
В Монпелие, столицата на Върмонт, арбористът Джоузеф Ферис посочва един от големите брястове в града, който расте там от края на XIX век. Дървото е оцеляло въпреки наводненията, които периодично засягат града. „Това е наистина прекрасно напомняне за това какво е възможно за градските дървета“, казва Ферис.
Според него разработването на устойчиви на холандската болест брястове дава надежда за възстановяване на вида както в градовете, така и в природата. „Бих искал да видя устойчив американски бряст, достъпен не само за градските ни насаждения, но и за възстановяване на насажденията по улиците ни и по бреговете на реките ни и за засилване на регионалната генетична устойчивост“, казва още Ферис, цитиран от Асошиейтед прес.