Учени твърдят, че са напът да разберат тайните на птицата додо

Учени се опитват да разберат мистерията около изчезналите преди векове нелетящите птици додо, които са малко проучени, съобщи Юрикалърт.
"Тайната на птицата додо е напът да бъде разгадана", казва д-р Маркус Хелър от университета на Саутхемптън, съавтор на научна статия, публикувана в специализираното издание  Zoological Journal of the Linnean Society. 
"Събрахме фантастичен екип от учени, за да разкрием истинската същност на тази известна изчезнала птица. Не гледаме само назад във времето - изследванията ни могат да помогнат за спасяването и на днешни застрашени птици", отбелязва той. 
Д-р Хелър обяснява, че с помощта на най-съвременни компютърни технологии с колегите му събират информация за това как е живяла и се е придвижвала птицата додо. "Това не е просто задоволяване на нашето любопитство. Познавайки еволюцията на  птиците в миналото, получаваме ценни уроци, които могат да помогнат за опазването на видове днес", отбелязва изследователят. Според него, "когато решим този 300-годишен пъзел, отговорът може да ни помогне да предотвратим възможността и други пернати да тръгнат по пътя на додо".
Изследователи от университетите в Саутхемптън и Оксфорд са направили доста изчерпателен преглед на таксономията на птицата додо и на неговия най-близък роднина, обитавал остров Родригес край Мавриций - Pezophaps solitaria.  
Специалистите са прегледали 400-годишна научна литература, за да се уверят дали птицата додо, олицетворяваща според тях разрушителния потенциал на човечеството, е правилно класифицирана.
Голяма част от написаното се основава на разкази на нидерландски моряци, изображения на художници и непълни останки.
Липсата на окончателна референтна точка (типов екземпляр) или т.нар. зоологична номенклатура е довела до редица погрешни идентификации през вековете след изчезването и на тези нелетящи птици, отбелязват учените. 
"През 18-и и началото на 19-и век те са смятани за митологични животни", твърди д-р Марк Йънг от университета в Саутхемптън, водещ автор на проучването. "Усилената работа на изследователи от Викторианската епоха най-накрая доказва, че не са митологични, а са големи земни гълъби". Според тях съществуват поне три разновидности, като не е изключено да са и пет.
Съвременните изследователи анализират цялата литература, включваща стотици описания от 1598 г., и разглеждат екземпляри във Великобритания, включително единствената в света запазена мека тъкан от птица додо в Оксфордския музей.
"За додо е писано повече отколкото за всяка друга птица, но почти нищо не се знае за живота й", казва д-р Джулиан Хюм, палеонтолог и съавтор на изследването. "Тръгнахме от първите твърдения, видяхме как са се развили те и открихме различни информации, за да коригираме данните, доколкото можем".
Изследователите успяват да потвърдят, че и двете птици са били от семейство Гълъбови.
"Разбирането на по-широките им взаимоотношения с другите представители на вида е от таксономично значение, но от гледна точка на опазването на природата загубата на додо и най-близкият му роднина от остров Родригес … означава, че е загубен уникален клон от родословното дърво на гълъбите", казва д-р Нийл Гостлинг от университета в Саутхемптън, ръководител на проучването. "Днес няма други живи птици, подобни на тези два вида големи земни гълъби".
Изследователите също така смятат, че популярната представа за додо като дебело, бавно животно, обречено на изчезване, е погрешна.
"Дори четири века по-късно имаме да научим толкова много за тези забележителни птици", отбелязва д-р Йънг. " Малкото писмени свидетелства за додо, сочат, че това е било бързо движещо се животно, което е обичало гората".
Колегата му Гослинг пък добавя, че костни останки показват, че сухожилие на додо на краката му е било изключително силно, наподобяващо това от катерене и бягане на живите днес птици. "Почти сигурно е, че додо е било много активно и бързо пернато”, казва експертът.
Според учените тези нелетящи птици са били идеално приспособени към околната среда, но на островите, на които са живели, е липсвал хищник от семейство бозайници. Когато са се появили хората, донесли плъхове, котки и прасета, не са имали шанс за оцеляване, се казва в публикацията.