Учени за първи път наблюдаваха най-ранните етапи на свръхнова

Учени за първи път наблюдаваха най-ранните етапи на свръхнова, когато масивна звезда експлодира в характерна форма, наподобяваща тази на маслина, предадоха Ройтерс и АФП.
Експлозивната смърт на звезда – свръхнова, е едно от най-жестоките космически събития, но как точно изглежда, докато се случва, остава загадка. 
Изследователи са използвали телескопа VLT (Very Large Telescope) на Европейската южна обсерватория в Чили, за да наблюдават свръхнова от звезда с маса около 15 пъти по-голяма от тази на Слънцето, намираща се в галактиката NGC 3621, на около 22 милиона светлинни години от Земята в посока към съзвездието Хидра. Светлинната година е разстоянието, което светлината изминава за една година, 9,5 трилиона километра, отбелязва Ройтерс.
Досега беше трудно да се определи формата на такива експлозии поради бързината, с която се случват, но при тази свръхнова се налага да се действа експедитивно. Експлозията е засечена на 10 април 2024 г., по времето, когато астрофизикът И Ян от университета „Цинхуа” в Китай каца след дълъг полет до Сан Франциско. Официалното искане на изследователя, отправено само няколко часа по-късно, да се насочи VLT към свръхновата, е изпълнено.
Така учените успяват да наблюдават експлозията само 26 часа след първоначалното й засичане и 29 часа, след като материал от вътрешността на звездата за първи път е стигнал до повърхността й, отбелязва Ройтерс.
Те виждат обречената звезда, обградена от диск от газ и прах, като експлозията изтласква материал от ядрото й навън, деформирайки формата до такава, наподобяваща вертикално стояща маслина, отбелязва Ройтерс.
„Геометрията на експлозията на свръхнова предоставя фундаментална информация за еволюцията на звездите и физическите процеси, водещи до тези космически фойерверки“, заяви Ян, водещ автор на проучването, публикувано в изданието Science Advances.
„Точните механизми, стоящи зад експлозиите на свръхнови на масивни звезди, тези с маса, надвишаваща осем пъти тази на Слънцето, все още са предмет на дебати и са един от основните въпроси, които учените искат да разгледат“, каза И Ян.
Големите звезди като тази имат сравнително кратък живот. Тази, която е от типа на червените свръхгиганти, е била на около 25 милиона години в момента на своето изчезване. За сравнение, Слънцето е на повече от 4,5 милиарда години и има още няколко милиарда години живот, припомня Ройтерс.
В момента на експлозията диаметърът на тази звезда е бил 600 пъти по-голям от този на Слънцето. Част от масата на звездата е била изхвърлена в космоса. Остатъкът се смята, че се е превърнал в неутронна звезда, обясни съавторът на проучването Дитрих Бааде, астрофизик от Европейската южна обсерватория, базиран в Германия, цитиран от Ройтерс.
„Първите наблюдения с VLT заснеха фазата, през която материята, ускорена от експлозията близо до центъра на звездата, пробива повърхността на звездата, фотосферата“, каза китайският астрофизик.
„След това се освобождава огромно количество енергия. Свръхновата след това значително се разширява и става видима. По време на краткотрайна фаза, първоначалната форма на експлозия на свръхновата може да бъде изучавана, преди експлозията да взаимодейства с материала, обграждащ умиращата звезда“, каза Ян.
Тази форма, според Ян, дава улики за това как е била предизвикана експлозията в сърцевината на звездата. Новите наблюдения изглежда изключват някои от настоящите научни модели за експлозията, каза Ян, тъй като учените усъвършенстват разбиранията си за смъртта на масивните звезди.