Учителка от Търговище дари свои книги дари на българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Бостън

Учителка от Търговище дари свои книги на българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Бостън. Библиотеката на школото се обогати с две нови заглавия - стихосбирката „Контрастни светове“ и книгата „Когато бях овчарка“ от Гергина Антонова. Жестът е по повод 25-ата годишнина от създаването на учебното заведение, разказа в интервю за БТА Антонова, която е вече пенсионер. 
„Българските училища в чужбина имат нужда от морална и материална подкрепа“, обяснява решението си Гергина Антонова. Тя споделя, че подарява книгите си и защото в училището в американския град се обучават две от внучките й. 
Авторката е дългогодишен педагог, добре познава българската образователна система.  Често пътува в чужбина, за да е близо с любимите си хора и има наблюдения за начините на образование там, както и за усилията, които се полагат за съхраняването на идентичността на българите по света.
„Виждам колко труд полагат родителите и учителите, за да мотивират децата, защото обучението в българското училище в събота. За внучките ми е дистанционно, защото живеят в друг град и имам възможност да наблюдавам уроците, които им преподават“, обясни Антонова. По думите й системата на обучение в американското училище е доста различна и от децата, пък и от преподавателите в българското школо, се изисква силна мотивация, пренастройване, много допълнителни умения и ежедневен труд. 
„Стилът на поетесата е ефирен и плътен, образен и разговорен. Усеща се трептенето на една душа, поела по пътя на откривателството и на откровенията. Книгата „Когато бях овчарка“ пресъздава един идиличен свят – „пачуърк от отлетели спомени“, който се опитва да освети пътя на „божествената човешка същност и самосъзнание“. Увлекателните разкази, завладяващите диалози и искрени лирически отстъпления грабват читателското внимание и съпричастност. Книгата е написана на капански диалект“, се казва в благодарността към дарителя от България, изпратена от ръководството на българското училище в Бостън.
Гергина Антонова подарява книгите, водена от съпричастност към процеса на усвояване и обикване на родния език, за добиване на по-широки познания за българския бит и култура.
„Смятам, че преди да обикнеш нещо, трябва добре да го познаваш. Българските деца в чужбина имат шанса да опознаят по-добре езика и културата на страната, в която живеят, но за тях овладяването на българския език, история, традиции е доста трудно, допълнително занимание, което ангажира свободното им време и възпитава в труд, упоритост, постоянство и желание да се докажат“, твърди Антонова.
Пред БТА тя сподели и наблюденията си на дългогодишен педагог - на човек, повел и превел по пътя към знанието стотици деца от област Търговище. „Децата навсякъде са си деца. Мисля, че съвременните деца са облагодетелствани да имат възможност за лесна информираност, комуникации и придобивки, но това ги прави инертни консуматори, които искат да имат всичко веднага и по възможност без много усилия“, добави тя. 
Гергина Антонова работи като директор на детска градина в село Крепча в община Опака. Тя е била секретар на Общинския съвет за култура в Опака, учител в града и дълги години начален учител в Първо средно училище в Търговище. През годините печата в няколко вестника в Търговище и в литературните сборници „Поляница“ и алманасите „Настроение“,  „Докосване“ и други. Автор е още на книгите "Баба на два континента" и "Цветето на чувствата".
„Не знам как се случва това, нито защо, но по думите сякаш моята болка потича, шари, моделира ги като вълшебно кълбо, доде светлината започне от тях да наднича, доде болката се смали, засмее се и зазвъни“, пише Гергина Антонова в обръщението си към читателите в една от книгите си.