Уникален скитски скиптър на 2500 години откриха археолозите в Солницата край Провадия

Уникален скитски скиптър на 2500 години намериха археолозите в последните за този сезон дни от разкопките в праисторическия солодобивен и градски център „Провадия – Солницата“. За откритието разказа днес ръководителят на обекта академик Васил Николов. Гробът, в който е намерен скиптърът, е изследван от Виолета Стоицова и Калина Самичкова.
Проучвана яма е по-различна от намерените досега, обясни Николов. Той подчерта, че скитските гробове са нещо много рядко срещано в днешна Североизточна България. До момента са открити четири или пет.
Формата на гроба на скитския войн наподобява ботуш, с вдълбана част. В по-късни времена тя явно е била разкопавана, но хората са видели черепа и горната част от скелета на мъжа, които днес липсват, и са спрели веднага, обясни още акад. Васил Николов. Сега археолозите са намерили костния скиптър, който изследователят окачестви като „невероятно постижение на изкуството от онова време“. Край човешките кости са намерени и такива на кон, малко кученце и костенурка. Войнът е бил погребан с железен нож, но през вековете оръжието е корозирало и е в много лошо състояние.
Скитите са степно и полустепно население, което достига до Дунав през 7-и век пр. Хр., разказа Николов. Те са навлизали в територията на днешна България, но няма данни да са се били с местните. Информация за конфронтацията им с траките е за след 5-и век пр.Хр. Според учените през ранната бронзова епоха скитите са погребвали своите хора във вече съществуващи могили. За пръв път сега е открит гроб в селищна могила, посочи Николов. Той уточни, че свидетелство за етническата принадлежност на воина е и начинът, по който е положено тялото му - с отворени крака, единият леко свит. На колко години е бил мъжът, колко е бил висок, ще покажат изследванията. Ще бъдат проучени и костите на намерените животни, чрез които може да се направи по-точна датировка, допълни още Николов. Той каза, че катакомбите в гробните ями също са характерни за скитите. В тях са полагани даровете за пътуването в отвъдното. В намерения в Солницата гроб няма керамика. Това според Николов не е учудващо, защото скитите са били номади и не са разнасяли съдове, по-скоро са ползвали местните, когато отидат на някъде. 
Скитите обаче са имали своя материална култура и изключителни традиции в косторезното изкуство. Доказателство за уменията на майсторите им е и откритият в Солницата скиптър. Според Николов той е принадлежал най-вероятно на военноначалник на малка военна част. Костите на коня в гроба му пък подсказват подсказват, че мъжът е бил кавалерист.
Скиптърът е дълъг 39 сантиметра. Дръжката е от две части от кост, слепени. В долната си част тя е обхваната от муфа и има дупка, което подсказва, че най-вероятно е окачван някъде, обясни Николов. Връзката между главата и дръжката на скиптъра е изключително прецизно направена. Самата глава е резбована в типичния за скитите зверилен стил, обясни Николов. Погледната от едната страна тя е като клюн на орел, но от другата древният майстор е изрязал антропоморфен образ, върху който клюнът изглежда като шапка.
Консултирах се с един от най-добрите специалисти по скитска култура -  директорът на историческия музей във Варна Игор Лазаренко, но и той не знае да е намиран до сега такъв костен скиптър, разказа Николов.  Откриваните до момента обикновено са кръстовидни, с орнитоморфна горна част. Най-често майсторите са изрязвали орел, защото тази птица е част от скитската религиозно-митологична система.
Откритият в Солницата скиптър е поставен в специални условия още след изваждането му от земята. Така ще бъде съхранен до занасянето му в лабораторията, където ще бъде реставриран и консервиран. След това ще бъде изложен в историческия музей в Провадия.
Праисторическият солодобивен и градски център „Провадия – Солницата“ е просъществувал от 5600 до 4350 година пр. Хр. В това селище се е развивало най-ранното специализирано производство на сол в Европа, а направената от древните каменна крепост е една от първите на Стария континент. На практика праисторическият градски център е бил първият европейски „монетен двор“, защото преди 7 хиляди години солта е била най-ценната стока.