Усещането и връзката между хората и мозайката са уникални, казва специалистът по консервация Жак Негер

Усещането и връзката между хората и мозайката са уникални. Човек следва да наблюдава мозайката от височината, за която тя е създадена, защото мозайките са създадени, за да ходят хората по тях, а не да висят по стените, каза специалистът по консервация на мозайки Жак Негер, на лекцията „Консервацията на римската мозайка от Лод, Израел“. Тя се проведе днес в Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ-БАН). Лекцията бе в рамките на академичния семинар на НАИМ-БАН.
Негер разказа за предпоставките и историята около намирането на мозайката, по-нататъшното й почистване и консервиране, а също и за обиколката й по света впоследствие.
„Израел има над 30000 регистрирани археологически обекта, от които 7000 са регистрирани мозайки. Разбира се, не всички мозайки са красиви и важни, много от тях са просто подове на складове или на инсталации за правене на вино или зехтин. Климатът на малка държава като Израел е много разнообразен, от висока влажност и изключително много соли край морето, при високи температура, до пустинен климат. В Йерусалим мозайките замръзват веднъж на десет години", каза Жак Негер.
„Лод е град в централен Израел. Бил е на централен път от морето към Йерусалим. Известен е още от трети век преди нашата ера. Наричал се е Лида, а след това Диосполис. Мозайката е намерена в покрайнините на съвременния град. Мозайката е римска и датира от четвърти век. Запазени са около 150 квадратни метра от нея. Разрушенията по нея са причинени в следствие от строеж на улици, което е и причината да бъде намерена мозайката. Тя е открита при ремонт на спукан водопровод, който е минавал над нея. По своята същност мозайката е най-вероятно триклиниума на богат римски дом", каза още Жак Негер.
„В организацията, в която работех, стремежът беше да се извършва консервация на място - in situ. При откриването на мозайката, не се съгласихме тя да бъде местена на друго място. Основното решение беше да се намери начин да се построи музей на мястото, което щеше да допринесе и за развитието на този град. Ако някога се е казвал Диосполис, днес е едно напълно забавено от Бог място. Усилията ни не се увенчаха с успех и същата година беше взето решение да се покрие мозайката и да се чакат по-добри времена. В крайна сметка я покрихме с базалт, който е инертен материал, вместо с пясък и след това я покрихме със земята от разкопките. През 2009 г. стана чудо, когато Шелби Уайт от Съединените американски щати, се съгласи да финансира цялата операция, която беше на стойност около 20 милиона долара", разказа Жак Негер.
„В края на краищата, беше направен музей, за който е интересно, че никъде другаде в Израел, а и по-света, можеш да стъпиш върху мозайката. Това обаче предполага по-честа поддръжка на мозайката. Транспортирането на мозайка с такъв мащаб е изключително сложна и рискова операция. Загубите, които имахме от складиране не можеха да се сравняват с нищожните загуби, които имахме при пренасянето на мозайката 22 пъти, в 11 музея. Складирането на мозайката беше много труден, сложен и най-вече скъп процес за нас, защото трябваше да ремонтираме и възстановяваме огромен брой панели", разказа още Жак Негер. 
Жак Негер е специалист по консервация на мозайки, стенописи и каменни паметници. Бивш директор е на отдел „Художествена консервация и консервация“ на Служба за израелски древности. Роден е в Пловдив, България. Завършва Политехническия университет в София през 1986 г. с магистратура по инженерна химия. В периода 1979-1992 г. работи като консерватор в Националния институт за паметници на културата. Специализира мозаечна реставрация в Централния институт по реставрация (Istituto Centrale per il Restauro) в Рим, Италия. От 1993 година работи като консерватор в отдел „Консервация“ на Служба за израелски древности. През 1994 година започва работа в отдел „Художествена консервация“, където работи до 2021 година. Член на Международния комитет за мозаечна консервация от 1996 година, където е част от заседателната комисия в периода 2002-2005, Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ICOMOS) и Международната научна комисия за консервация на каменни паметници (ISCSC).