В белослатинското село Бърдарски геран показват над стогодишни банатски носии

За първи път в рамките на Бала на банатските българи, който се провежда повече от десет години в село Бърдарски геран, община Бяла Слатина, ще бъдат показани автентични носии на над сто и повече години от Румъния и България, каза за БТА Ралица Моллова, един от организаторите и част от "Екип 135". По думите й в Бърдарски геран гостуват двадесет души от Дудещи Веки (Стар Бешенов) в Румъния. 
В това населено място има над 4000 души, които се определят като българи. Те са донесли няколко от техните носии и ще се види разликата с българските банатски носии, добави Моллова. 
Балът на банатските българи се провежда този уикенд и включва представяне на традиционни ястия, както и историческа обиколка, за да се разкаже за архитектурата и устройството на Бърдарски геран. Събитието започна с турнир по тенис на маса, а в петък вечер се състоя специална програма за деца, както и открит урок по банатски танци, посочи Моллова. 
Празничен концерт ще закрие съботната вечер. В него се включват състави от Бяла Слатина, село Алтимир, село Приселци (Варненско), село Гостиля (Плевенско) и танцов състав „Фалмис“ към Дружеството на банатските българи в България. 
В неделя е планирана литургия, която ще бъде отслужена на банатски български диалект. Нашите братя от Стар Бешенов ще пеят църковни песни с музикален съпровод, като си носят специални инструменти, каза Моллова. 
Тя, Катерина Велчева и Анна Тошкова са част от "Екип 135" – така са ги нарекли хората от Бърдарски геран, когато преди три години са организирали 135-ата годишнина от основаването на селото. От тогава до момента сме подготвили празници и събития в общността в София, в Гостиля и тук, в Бърдарски геран, добави Моллова. Тя каза, че в селото живее най-голямата общност на банатски българи в страната. Тук и още в четири села, предимно в близост до река Дунав, са се заселили банатските българи след Освобождението, допълни Моллова. 
БТА припомня, че в Бърдарски геран по традиция в началото на годината се провежда карнавалният фестивал „Фършанги“. В белослатинското село живеят около 500 души, а 90 на сто от тях са католици.