В България днес имаме както добри, така и лоши примери за развитието на космическата наука, каза за БТА Благовест Царев

Днес имаме и добри, и лоши примери за развитието на космическата наука у нас, каза за БТА Благовест Царев, преподавател в Астрономическата обсерватория и планетариум в Ямбол. Той бе гост в пресклуба на БТА в града, където бе представен новият брой на сп. ЛИК, посветен на 45 г. от полета на първия български космонавт Георги Иванов. За първи път изданието бе представено едновременно във всички пресклубове на БТА в страната и чужбина чрез видеоконферентна връзка.
По думите му не може да бъде даден еднозначен отговор – по низходящ или възходящ път се движи България 45 години след полета на първия български космонавт Георги Иванов в околоземната орбита. „В космическите науки има доста различни сфери на развитие. Имаме и доказани специалисти, имаме и звена, в които поголовно нещата вървят към нещо, което може да се нарече провал“, коментира Благовест Царев.
„Главният проблем е, че на нас ни се налага да рекламираме защо това нещо е смислено, защо трябва да развиваме науката за Космоса, защо учениците трябва да преследват кариери в инженерните науки. Във времената на големите космически открития през 60-70-те години на миналия век това е било тиражирано в медийното пространство до голяма степен, докато сега темата претърпява крах в медиите“, коментира още той.
Според него добър пример у нас за развитието на таланти в космическите науки е Олимпиадата по астрономия. „Тя е произвела изключително много добри взаимовръзки между ученици, които впоследствие са прераснали в здрав интерес към науката, млади хора, които са отишли да се обучават в най-добрите институти в света“, добави Царев.
По думите му въпреки трудностите България винаги е успявала да намери златната среда на смисленото развитие в космическата наука. „Тези малките брънки, като световна технология и стремеж, винаги сме успявали да вземем своето парченце оттам“, посочи още Благовест Царев. 
Според него за нова българска следа в Космоса на този етап единствено може да се говори за частна мисия, не и за такава с подкрепата на държавата, която също е длъжник на развитието на космическата наука в наши дни.