В чужбина живеят между един и два милиона и половина български граждани, каза доц. д-р Мина Маева

В чужбина живеят между един и два милиона и половина български граждани, каза доц. д-р Мина Маева на Международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.
"Става въпрос за голям брой българи, които са напуснали страната след 1989 година. Те са между милион и два милиона и половина. Няма ясна статистика колко точно са българите в чужбина, затова трябва да се има предвид, че това са български граждани. Има такива, които търсят по-добър живот, други, които напускат по медицински причини, деца които живеят зад граница в резултат на смесени бракове и други". Това каза като част от доклада си доц. д-р Маева по време на третата и последна сесия на Международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“, който се проведе днес в Регионален исторически музей - Пловдив. Тя разгледа темата за националната идентичност на българските граждани, живеещи зад граница, в периода след 1990 година, като отговори на няколко актуални въпроса по темата, например какво е да си българин зад граница, променя ли се идентичността на имигранта и други.
Проф. д-р Веселка Желязкова пък разказа на присъстващите за ролята, която играе Кирило-Методиевото дело за опазването на езика и идентичността на българите в Северна Америка през първата половина на XX век. За да защити позицията си тя сравни вестник "Македонска трибуна" и вестник "Народен глас". "Те ежегодно публикуват материали, свързани с Кирило-Методиевото дело. Централен въпрос и в двата вестника е този за етническата принадлежност на славянските просветители", каза проф. Желязкова. Тя описа статиите във в-к "Народен глас" като по-скоро такива, които представят информацията обективно и ги сравни с по-различния характер на статиите във в-к "Македонска трибуна", където според нея преобладава патосът. 
Част от програмата беше и докладът на д-р Миглена Михайлова-Паланска от Словакия, която описа какво е значението на българския език за словаците. 
"В резултат на Закона за заселване на пустеещите земи в България близо 2 хиляди словаци се заселват основно в плевенските села като Горна Митрополия и Подем. Българското влияние започва да присъства в много сфери на техния живот. Поколения словаци растат с доминантен български език, който най-отчетливо влияе на словашкия на фонетично, граматично и лексикално ниво", каза д-р Паланска. Тя допълни, че българският език на реемигрантите словаци е средство най-вече за общуване с роднини и институции в България. 
Един от акцентите в доклада беше поставен върху българското средно училище "Христо Ботев" и частната детска градина "Христо Ботев" в Братислава. Д-р Паланска спомена и за университета "Коменски", където се изучава българистика във Философския факултет. 
Доц. д-р  Васил Кондов от Молдова също взе участие в Международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ с доклад, които проследяваше развитието и произхода на някои фамилни имена на българите от град Тараклия в република Молдова.