В Деня на народните будители краевед припомня историята на светското образование в Брезник

Началото на светското образование в Брезник е поставено в средата на 19-ти век. Това припомни пред БТА в Деня на народните народните будители краеведът и историк Аниела Асенова. Тя е бивш учител по история в Средно общообразователно училище „Васил Левски“ в Брезник и ръководител на младежкия клуб „Пътешественици в историята на Граово“. 
Асенова разказва, че години назад, още преди Освобождението, брезничани са имали голяма почит и уважение към учителското съсловие и са държали на знанието. По думите ѝ често те са продавали своите ниви, изхранвали семействата им, за да могат да изучат децата си. 
„Брезник има свои традиции в образованието, които редица местни краеведи, сред които и аз, сме изследвали“, казва тя. Според нея те водят началото си от 1840 г., когато в града отваря врати първото Взаимно училище, помещаващо се в магерницата към средновековния енорийски храм “Света Петка”. Първият учител, за когото има писмени сведения, че преподава в него, е даскал Йоан от трънското село Лялинци. В часовете се изучавали предмети, сред които граматика, аритметика, землеописание, история, писане на писма и др. Издръжката на школото е поета от общината, а броят на децата надхвърлял сто. Малко по-късно като преподавател дошъл и даскал Михаил (Мина).
Краеведът припомня, че през 1858 - 1859 година по идея на Църковно-училищното настоятелство в града се взема решението да се изгради нова и по-просторна сграда за класно училище. Теренът за строежа е дарен от брезничанина Димитър Игнатов, а със средства в издигането на сградата помагат и местните чорбаджии-първенци. Класното училище отваря врати през 1869 г. Първият назначен учител е самоковлията, завършил Кивската семинария, Димитър Тонджаров.
"Той прави много за издигане нивото на просветното и образователното дело в Брезник и Брезнишко, където преподава до 1873 г. Тонджаров е основоположник и на читалището и първата библиотечна сбирка в града. Учителят често водел учениците си на излети в лесопарк "Бърдото" над Брезник и ги възпитавал в дух на родолюбие, учейки ги на патриотични песни. "Бедният мъченик на просвещението", както го нарича Захари Стоянов в своите "Записки по българските въстания", загива посечен от турския башибозук в Баташкото клане“, коментира Асенова. 
Друго име, което тя смята, че младото поколение трябва да познава, е това на поп Димитър Стоянов, останал в историята на този край с прозвището „летописец и иконописец на Граово“. Освен учителските си функции, той служил като свещеник в храм "Св. Петка". Благодарение на поп Димитър в старите църковни книги са отразени приписки от епохата на турското робство, придружени от лично рисувани от него миниатюрни изображения. 
"Днес повече от всякога трябва отдадем заслуженото признание на всички будителите от Брезник и Брезнишко, оставили ярка следа в развитието на знанието, науката, културата и духовния живот на региона“, каза Асенова.