В дълбоките недра на Земята има останки от огромен първичен сблъсък

Сеизмолозите знаят от 70-те години на миналия век, че в дълбините на земната мантия има два загадъчни участъка колкото континенти - единият под Африка, а другият под южната част на Тихия океан. Тези "петна", които са по-тъмни от заобикалящия ги материал, може да са останки от катаклизъм в началото на историята на нашата планета, съобщи Ройтерс.  
От този сблъсък се предполага, че се е появила Луната. Той е между първичната Земя и обект с размерите на Марс, наречен Тея.  Сблъсъкът, който според най-новите изследвания е настъпил преди 4,46 милиарда години, е изхвърлил в космоса разтопена скала, която е кръжала  около Земята и от нея се е образувала Луната. Но късове от Тея може да са останали вътре в Земята, като са потънали към горещото сферично ядро от желязо и никел на нашата планета.
Геофизици от Калифорнийския технологичен институт и Китайската академия на науките проведоха компютърни симулации, за да изследват геофизичните свойства на материала, който вероятно е бил от Тея, и еволюцията на земната мантия - най-широката част от слоевете, които съставляват вътрешната структура на нашата планета с дебелина около 2900 км.
Въз основа на тези симулации сеизмолозите допускат, че по-голямата част от Тея е била погълната от Земята, образувайки двата по-тъмни участъка в мантията, докато остатъчните отломки са образували Луната. 
Тези участъци са около 2 процента от масата на Земята. Те са открити по бавното движение на сеизмичните вълни там в сравнение със заобикалящата ги мантия. Всеки от тях е два пъти по-малък от Луната. Но те са масивни, казва геофизикът Сян Юан, водещ автор на изследването, публикувано в списание "Нейчър".
Ако заключенията на изследването са верни, тези участъци са първото пряко доказателство за хипотетичния сблъсък, от който се е образувала Луната. 
Луната, която обикаля около Земята на средно разстояние от около 385 000 км, има диаметър около 3 475 км, което е малко повече от една четвърт от диаметъра на нашата планета. Ако заключенията са верни, някои вулканични скали, които достигат повърхността на Земята, могат да предоставят проби от изчезналата планета.
По-високата плътност на тъмните участъци може да се дължи на високото съдържание на желязо, подобно на лунните проби. Ако моделът е верен, в тях би трябвало да има изотопи, които са сходни на тези в лунната мантия.