В два тома са събрани текстове от поредицата „Приказки от цял свят“ на Николай Райнов и илюстрации на Любен Зидаров

В два тома, озаглавени „Морската царица“ и „Вълшебният дворец“, са събрани текстове от поредицата „Приказки от цял свят“ на Николай Райнов (1889-1954) и илюстрации на Любен Зидаров (1923-2023), съобщават издателите от „Миранда“.
Кактто писа БТА, първите два тома от издателския проект – „Самодивско царство“ и „Златното птиче“, съдържат български приказки от техните първи публикации през 1924 и 1925 година.
Във вторите и последни два тома са събрани избрани приказки от поредицата „Приказки от цял свят“, публикувани от издателство „Стоян Атанасов“ в годините от 1931 до 1934. Издателството умишлено се придържа към оригиналните текстове на Николай Райнов с цел съхраняване на уникалността на авторовия стил, посочват от „Миранда“. Илюстрациите на Любен Зидаров са възстановени в тяхната оригинална яркост, допълват от „Миранда“.
В предговора на третия том научният консултант на колекцията проф. Светлана Стойчева казва, че поредицата „Приказки от цял свят“ е доказателство за непомерната творческа енергия и самодисциплина на Николай Райнов. По думите ѝ никой друг български писател не се е захващал с подобно начинание, достойно за колективен труд. Подбрани и обединени в авторска поредица, приказките могат да се разглеждат като своеобразен фонд от световни приказни сюжети, какъвто дотогава не е събиран у нас, казва проф. Светлана Стойчева.  Според нея Николай Райнов подхожда към чуждите сюжети повече като прецизен преводач, отколкото като волен адаптатор.
В „Приказки от цял свят“ още по-осезаемо се утвърждава моделът на Райновата вълшебно-магическа приказка, посочва проф. Светлана Стойчева и уточнява: „магическа“ не само като художествено внушение, а като съзнателен опит за възраждане на нейната буквална ритуална и сугестивна сила, такава, каквато е съществувала в древността. Идеята да се провокира въображението до краен предел и да се разширят границите на самото човешко съзнание намира въплъщение в синкретичната фигура на магьосника – един от Райновите любими образи, отбелязва още Стойчева.
Добавя, че при Райнов магьосникът е носител на идеята за въздействие и управление на човешкия свят – притежател на тайно знание, свръхестествена сила и способност на всякакви превращения. Понякога магьосникът се явява като средновековен учител маг, съчетаващ наука и магия, истински алхимик – но никога като еднозначна фигура. Неслучайно тъкмо в приказките, и най-вече в тези за магьосници, авторът открива богатствата на езотериката, допълва проф. Стойчева.
По думите ѝ подборът на Райнов в „Приказки от цял свят“ търси да коригира ограничеността, като насочва вниманието към непознатото и „другото“. Така поредицата се освобождава от европоцентризма и се доближава до образа на една наистина „световна“ културна селекция. Стратегията на Райнов отново утвърждава идеята за синтеза: приказката едновременно като национална и наднационална традиция – като универсална култура. В този смисъл тя се превръща в достъпна форма на онова „общо изкуство на човечеството“, което, по думите на Николай Рьорих, може да стане негово истинско „културно убежище“, посочва още Светлана Стойчева.
Според нея подборът на издателство „Миранда“ отговаря на цялостния авторов замисъл на поредицата „Приказки от цял свят“. „Може да сме сигурни, че са избрани най-вълшебните сред вълшебните приказки – с най-магическите и магьосническите сюжети, най-заредени със символика и загадъчност, отговарящи на духа, стила и естетическите търсения на Николай Райнов. Тези петдесет и една приказки отварят широко вратите на приказните светове на автора“, обобщава проф. Стойчева.
/ТДЦ