В Ямбол беше представен резултатът от българо-полски проучвания на некрополи от ранната бронзова епоха

Научното издание „От степите към Балканите. Ямната култура в Горна Тракия” беше представено днес в ямболския Регионален исторически музей (РИМ). Книгата отразява използвания за първи път у нас интердисциплинарен подход при проучване на т. нар. ямна култура от ранната и средната бронзова епоха, каза доц. д-р Стефан Александров от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (БАН).
Сборникът с научни статии е том пети от тематична поредица. Конкретно настоящото издание е реализирано в рамките на българо-полски археологически проект. В него са обобщени резултатите от проучвания на надгробни могили по средното течение на река Тунджа в периода от 2018 до 2021 г.
Изследванията стъпват върху по-ранни разкопки и анализи на двама археолози от ямболския музей - Илия Илиев (бивш негов директор) и на Стефан Бакърджиев (настоящ директор на музея). Резултатите от проучванията им още от 2004 г. влизат в първата книга от поредицата „Влиянието на ямната култура върху праисторическа Европа („The Yamnaya Impact on Prehistoric Europe”). Именно стъпвайки на тази база, проф. Пьотър Влодарчак от Института за археология и етнология към Полската академия на науките – филиал Краков, разработва и защитава проект за нови проучвания по средното течение на р. Тунджа.
Проф. Пьотър Влодарчак сподели, че откриването и проучването на некрополите се е оказало по-трудно от очакваното. Причина за това е както откритото разнообразие на погребални практики, така и натрупването на много исторически слоеве. През 2018 г. разкриват надгробна могила край с. Могила, която обаче се оказва от римско време. На следващата година работят по некрополи край селата Дражево и Зимница, които са датирани от тракийския период. Всичко това беше много интересно и стойностно от научна гледна точка, но не отговаряше точно на обекта на нашето изследване, разказа проф. Влодарчак. Тяхната цел е била разкриване на погребални практики от ранната бронзова епоха.
Успех постигат през 2021 край с. Маломирово (община Елхово, Ямболско). Там международният екип археолози разкрива надгробна могила от последните векове на четвъртото хилядолетие преди новата ера. С мултимедийна презентация беше показан гроб №17, наречен от полския учен пример за т. нар. класически гробове от ямната култура. Характерна е погребалната поза, това, че черепът е обагрен с червена охра и намерените две сребърни висулки, поставени като дарове към покойника. Представена бе и визуална реконструкция, илюстрираща особеностите на погребалния ритуал и полагането на надгробните стели.
Виждате много добър пример за този вид погребална практика, която се среща в широк ареал - от долината на река Днепър до тази на р. Тиса, посочи проф. Влодарчак. От тази гледна точка резултатите от проучването край Маломирово са ценни и с това, че насочват към по-големия въпрос, вълнуващ учените – за индоевропеизацията на Европа.
Значимостта на проучванията, обобщени в новата книга, идва също и от приложения за първи път у нас интердисциплинарен подход при изследване на ямната култура, каза доц. д-р Стефан Александров. Допреди време по обективни причини – финансови или технически, нашите изследвания се ограничаваха до чисто археологическия аспект. А сега имаме анализи и изследвания на антропологията, на стабилните изотопи на въглерод и др., поясни той. Всичко това дава възможност на учените да проследят както произхода и миграцията на населението, така и хранителната му диета. Изследвани са червените пигменти и дървените конструкции. За първи път у нас се прави и проследяване на родствените връзки в рамките на една могила, допълни той.  
Мисля, че тази книга е една добра отправна точка, от която вече могат да се развиват всякакви нови изследвания на ранната, средната и донякъде късната бронзови епоха – не само в района на Горна Тракия, но и на по-широкия ареал на Северните Балкани.
Сборникът „От степите към Балканите. Ямната култура в Горна Тракия” (From the Steppes to the Balkans Yamna Culture in Upper Thrace) съдържа 15 научни статии от тридесет и двама автори. Сред тях са доц. д-р Стефан Александров и проф. Пьотър Влодарчак , които са и редактори на изданието. Със свои публикации участват и археолози от ямболския музей – директорът му д-р Стефан Бакърджиев и д-р Тодор Вълчев.
Текстовете в книгата са на английски език, а издаването ѝ е финансирано от Националния научен център - гр. Краков, Полша. По думите на доц. д-р Стефан Александров, освен този пети том, поредицата, посветена на ямната култура, вероятно ще бъде продължена с още три сборника. Една четвърт от публикуваното в нея реално е на база проучванията в долината на средна Тунджа в района на Ямбол и Елхово, посочи още той.