В книгата си „Вдъхновения и дни. Съпоставителни догадки и проучвания“ Клео Протохристова разширява полето на интертекстуалния анализ, каза проф. Александър Кьосев на представянето на изданието в „Каза либри" в София. Книгата проучва връзките и взаимодействията на литературата с музиката, киното и визуалните изкуства, както и с различни културни конвенции или идеологически конструкти.
Водещ на събитието бе проф. Александър Кьосев, културолог и преподавател по история на модерната култура в СУ „Св. Климент Охридски“.
По негови думи „майсторството на интертекстуалния анализ в изданието е удивително“.
„Докато други книги работят с литературни интертекстове, тук Клео Протохристова се е осмелила и е разширила полето, тя не работи само с препратки в литературата, а между различните изкуства“, каза проф. Кьосев.
„Връзките стават изключително странни, много реалистични и понякога проблематични“, добави проф. Кьосев.
По негови думи познанията на авторката за операта са на достатъчно високо ниво, че тя да „се движи през това като музиковед“.
Според проф. Кьосев анализът на проф. Протохристова доказва, че музикалните препратки в българската литература са предимно с цел престиж. Според него книгата посочва, че голяма част от българските автори не са много дълбоко запознати с музиката, но някои от тях са „навлезли по-дълбоко в музиката и Клео Протохристова ги е открила“.
„Интересен въпрос е дали българската литература трябва да бъде музикална“, каза още културологът. По думи на проф. Кьосев от това произлиза и въпросът дали българските музиканти трябва да бъдат и литературоведи. Според него най-важната статия в сборника е статията, посветена на Марсел Пруст и неговите преводи. Проф. Кьосев каза, че текстът е виртуозен и „ни убеждава, че досега не сме чели Пруст“.
„Тази статия би трябвало да бъде образец за филологическа дейност в момента", добави той.
„Книгата ми е консервативна, целенасочено консервативна, и е много лична“, каза проф. Клео Протохристова по време на дискусията.
Тя добави, че текстовете, събрани в сборника, са писани по различно време.
„Реших, че мога да напиша книга, различна от последните четири, които съм издала“, каза авторката на изданието. „Всички те са подчинени на преподавателска прагматика“, допълни тя. „Едва сега аз си позволявам да пиша книга, която съвсем спокойно знам, че няма да бъде прочетена от студенти“, добави проф. Клео Протохристова. Тя определи книгата като автоиронична.
Проф. Протохристова допълни, че се надява част от идеите, представени в книгата, да са заразителни и да вдъхновят някого да продължи изследователските нишки, започнати от нея.
„Книгата е свързана с мои пристрастия“, каза авторката. „Ужасно е разпиляна тематично“, продължи тя. Разискваните в книгата въпроси са неща, които занимават проф. Протохристова лично, обясни тя, и някои от тях са съгласувани, а други вървят в различни посоки.
Клео Протохристова е професор по антична и западноевропейска литература в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Автор е на книгите „Литературният двайсети век. Синхронни срезове и диахронни проекции“ (2020), „Записки от преддверието. Теория и практики на заглавието“ (2014), „Огледалото - литературни, метадискурсивни и културносъпоставителни траектории“ (2004), „Западноевропейска литература. Съпоставителни наблюдения, тезиси, идеи“ (2000, 2003, 2008), „Благозвучието на дисонанса. Опити върху междутекстовостта“ (1991, 1996). „Вдъхновения и дни“ се реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на културата.