В луковитското село Румянцево отбелязват 130 години от рождението на поета Сергей Румянцев

В луковитското село Румянцево ще бъде отбелязана 130-годишнината от рождението на поета Сергей Румянцев, чието име носи населеното място, съобщи за БТА Сузана Асанова, секретар на Народно читалище „Димитър Благоев – 1895 г.“. Културната институция съвместно с кметството и местния пенсионерски клуб „Сергей Румянцев“ са организатори на възпоменателната церемония, която ще се състои на 6 септември, неделя, от 17:00 ч. пред паметника на поета в селото.
Стихотворения на твореца ще прочетат деца от кръжока по литература и изкуство, които са ученици от Основно училище „Христо Ботев“ в Румянцево, след което ще бъдат поднесени венци и цветя.
По думите на читалищния секретар Сергей Румянцев е един от най-ярките, горди и непокорни гласове в българската литература и обществената история.
Роден е на 5 септември 1896 г. в село Блъсничево (дн. Румянцево). Рожденото му име е Димитър Митовски. Постъпва като храненик в Седемнадесети пехотен Доростолски полк в Плевен. Участва във войните за национално обединение като запасен офицер. Раняван е три пъти.
Работи като учител в село Златна Панега и в родното Блъсничево. Уволнен е за участие в първомайска манифестация. През 1921 г. е назначен в Народния театър като надзирател по чистотата.
Приет е за коректор и репортер във вестник „Земеделско знаме“. През 1922 г. е съосновател заедно с Трифон Кунев на хумористичното земеделско списание „Див дядо“. Учи право в Свободния университет.
Член е на БЗНС от 1921 г. и е секретар на Цанко Бакалов в Постоянното присъствие на организацията. Придружава Александър Стамболийски на Международната конференция в Генуа през 1922 г.
След Деветоюнския преврат от 1923 г. е арестуван и обвинен в участие в Търновските събития. Въдворен е в плевенския затвор и е интерниран в родното си село през октомври 1923 г.
„Литературната си дейност започва непосредствено след Първата световна война. Лириката му е с политическа насоченост, използва остра ирония и пародия. В нея атакува най-вече политиците от буржоазните партии и богатите. Единствената му стихосбирка – „Селски бодили“, е конфискувана от властите през 1924 г.“, разказа Сузана Асанова, според която най-значимата творба на Сергей Румянцев е „Гърмиш и жигосваш“.
Поетът е отвлечен и убит по време на Априлските събития от 1925 г. След 9 септември 1944 г. родното му село е наименувано на неговия псевдоним Румянцево.
„Днес, 130 години по-късно, ние имаме дълг – да не позволяваме на праха на времето да покрие неговото творчество. И най-красивият начин да запазим паметта му жива е като предадем неговия пламък на младото поколение“, посочи секретарят на Народно читалище „Димитър Благоев – 1895 г.“.