В Пловдив беше открита фотографска изложба, която разказва историята на дете бежанец

В галерия „Лабиринт“ в Пловдив беше открита изложбата „Ничия гора“ на документалния фотограф Михаела Вачева.
„За пръв път показваме такъв тип изложба, на границата между журналистиката и визуалното изкуство, а конкретният разказ е изключително вълнуващ и човешки. Надявам се повече хора да станат съпричастни с историята на Алаа“, каза пред БТА галеристката Елена Калпакчиева.
„Ничия гора“ разказва историята на Алаа Хадид — млад сириец, който пристига в България като непридружено дете бежанец. Тук той попада в приемното семейство на Лили и Младен Недялкови и постепенно започва да изгражда своя нов живот.
На шестнайсет години Алаа започва да кара колело от Трявна до Велико Търново и обратно — почти сто километра през Стара планина, всяка събота. Това, което отстрани може да изглежда като физическо предизвикателство, за него се превръща в нещо много повече: възможност да избира посоката си и да опознава новата си страна по собствен начин.
Той вижда гората за първи път, докато преминава границата с България. В началото тя е тъмна и непозната. Постепенно, с всяко следващо завръщане, гората се превръща в място на свобода, движение и утеха.
В дома на приемното си семейство той намира нещо привидно обикновено, но безценно: ежедневие — училище, вечеря, разговори, познати места и хора. Малките повторения на всекидневието постепенно създават усещането за принадлежност и му дават място, към което да се връща.
За БТА героят от снимките разказа, че кадрите показват как се интегрира в българското общество и как се приспособява към трудните моменти, през които е минавал. „Най-трудното за мен беше да получа достъп до образователната система на страната“, каза той и подчерта, че има още много неща, които тепърва му предстоят.
На въпрос има ли любима снимка, Алаа Хадид посочва кадър, на който позира заедно с двама негови приятели. „Защото на нея изглеждам висок, малко като баскетболист“, добави с усмивка той.
Според автора чрез фотографиите не се търси големият момент на спасението, а животът, който започва да се изгражда след него — чрез малките стъпки, които постепенно правят едно място свое.
Децата бежанци имат докосващи съдби, коментира за БТА Михаела Вачева. Според нея, за съжаление, „трябва всички ние да им се възхищаваме, защото никой човек не заслужава толкова рано в живота си да бъде подложен на тези изпитания и да трябва да доказва характер“. Тя отбеляза, че всички деца, с които се е срещала през годините, са много стойностни хора.
Добави, че на моменти се чувства отговорна за Алаа Хадид. „За мен най-трудният момент от проекта беше, когато на откриването на изложбата в София, той запя песента „Облаче ле бяло“, която е българска емигрантска песен. Хадид се разплака. Това е хубаво, нормално и хората добре го приеха, но почувствах тежестта на отговорността за тези сълзи, защото аз съм го поставила на тази все още крехка възраст на сцената, под прожекторите и разказваме заедно историята му“, каза тя, добавяйки, че се опитва да бъде до него във всяка крачка. „И въпреки това има неща, които само той може да си ги поеме и като едно 16-годишно дете се опитва да навигира колко да се разкрие, колко да бъде уязвим пред света. Може би в този момент отиде малко по-далече и аз почувствах отговорността“, отбеляза Вачева. Тя пожела на Алаа Хадид да намери това, което търси в гората да го намира винаги. А на всички останали да се научим и ние да намираме своя вътрешен мир.
Експозицията е организирана от Международната организация по миграция (МОМ) България в рамките на проекта „Повишаване на информираността и толерантността на обществото и подкрепа за интеграция“.
Михаела Вачева е документален фотограф, базиран между България и САЩ. Нейни фотографии и текстове са публикувани в The Washington Post, The Wall Street Journal, The Los Angeles Times, The New York Times, The San Francisco Chronicle, Der Spiegel, de Volkskrant, Le Monde и други международни издания.
През 2023 г. тя основава „Фотоработилница 66“ — курс по документална фотография за непридружени деца бежанци. Чрез фотографията проектът дава възможност на децата да разказват сами за преживяното и за местата, които наричат свои.