В зала "Сливен" могат да се разгледат две фотографски изложби до 4 ноември

В навечерието на Димитровден в зала „Сливен“ бяха открити две фотографски изложби – „Паметта на светлината“ и „Фотографът на апостолите“. Организатор на събитието е фотографът и общински съветник Неделчо Великов.
Идеята за експозицията се ражда спонтанно, когато Великов и неговите колеги – Йордан Миронски, Пламен Терзийски, д-р Михаил Сяров, Стоимен Стоименов и Тодор Тодоров – решават да покажат част от старата техника, с която са работили през годините. „Първоначално не планирахме точно тази изложба – имаме много стара техника, която вече е морално остаряла и не може да се използва. Решихме да създадем музей на фотографията в Сливен, а по повод празника на града направихме временна изложба с част от колекцията“, разказва Великов.
Целта на инициативата е създаването на постоянен музей, който да съхранява историята на сливенската фотография и да насърчава интереса на младите хора към нея. По думите му фотографията неизбежно води до познание за историята на града, тъй като местните фотографи през годините са документирали живота, родовете и събитията в Сливен. Великов посочва, че в книгата на Светлозара Курдова са описани фотографите от различни поколения и техните връзки, а изложбата цели да насочи вниманието на децата именно към тази културна традиция.
В момента се водят разговори с доц. д-р Николай Сираков, директор на Регионалния исторически музей „Д-р Симеон Табаков“, за създаване на музейна експозиция в ремонтираната сграда на фабриката на Добри Желязков. Идеята е да бъдат обособени две зали – една за постоянна експозиция с техника и една за гостуващи изложби.
Втората изложба – „Фотографът на апостолите“ – е гостуваща експозиция на музея в Самоков. Акцентът е поставен върху Анастас Карастоянов, заснел Васил Левски, Панайот Хитов, Ангел Кънчев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Ильо войвода. По негова снимка е изработен и паметникът на Хаджи Димитър в Сливен, от чието откриване тази година се навършват 90 години.
Част от експозицията са и витрини, посветени на Васил Гендов – автор на първия български игрален филм „Българан е галант“, чиято премиера е била на 13 януари 1915 г. Тази година се навършват 110 години от събитието. „Гендов е родом от Сливен и с тази част от изложбата искаме да свържем фотографията с историята на града – да създадем гордост и основания хората да се връщат“, посочва Великов.
Сред най-ценните експонати за него той откроява първия си фотоапарат, купен на 8 март 1973 г. Фотографът си спомня, че интересът му към занаята започва случайно в седми клас, когато купува фотолаборатория за проявяване на снимки, преди още да притежава фотоапарат. Великов признава, че фотографията през годините е изисквала усилия и постоянство – скъпи материали, ограничения в броя на кадрите, сложен процес по проявяване и копиране. Той пази всичките си негативи.
Миналата година Неделчо Великов кандидатства към Общинския фонд „Култура“ за дигитализация на шест 35-милиметрови филма, а впоследствие добавя още един. Сред тях е и лента от 1928 г., създадена по повод 50-годишнината от Освобождението на Сливен. Те са предоставени на Регионалния исторически музей. С кадри от тези филми започна откриването на празничен концерт, на който бяха връчени наградите на Община Сливен.
В колекцията му, както и в тази на колегите му, има десетки фотоапарати, включително модели на „Кодак“ от периода 1934–1939 г. и български цифров фотоапарат от 2003 г.
„Съвременната фотография е много по-лесна, но и по-комерсиализирана. Ние снимахме за удоволствие. Днес всеки с телефон се нарича фотограф“, коментира Великов. Според него снимките на хартия остават най-сигурният начин за съхранение на спомени.
Организаторът споделя, че мисли и за създаването на Дом на фотографията – място, където младите да се запознават с процеса на проявяване и копиране на снимки. „Имам химикали и хартия. Ако се намерят спонсори, бих искал да осъществим тази идея. Техниката може да се продаде, но парите се обезценяват. Ако я дарим на музея – остава за поколенията“, казва той.
Изложбите „Паметта на светлината“ и „Фотографът на апостолите“ ще бъдат отворени за посетители до 4 ноември.