В нашия живот трябва да намерим баланс колко да се трудим за себе си и колко да богатеем в Бога, каза при неделната си проповед ставрофорен свещеноиконом д-р Славчо Иванов в търновския храм „Св. Никола“. Когато този баланс го има в нашите трудове, тогава и ние преуспяваме в живота, добави той.
Днешната неделя църквата ни предлага притчата за богаташа, който имал много имоти, каза свещеникът. Нивата му се обродила толкова много, че той нямало къде да прибере своите плодове и казал, че ще събори старите се житници, ще направи нови и още по-големи, след което ще каже на душата си яж, пий и се весели за много години напред. Имало и много плодове и средства, за да празнува, но той не се е сетил за нещичко – че тези плодове, който Бог му е дал, тези дарове, които е придобил, трябва да ги сподели с по-голям кръг от хора. Неслучайно на празника въведение на пресвета Богородица в храма споменах, че нейното семейство е разполагало само с една трета от своите приходи. Другите две трети давало на църквата и на бедните. Този човек не се е сетил за храма, за бедните, за читалищата и за училищата, а искал всичко да изразходи за себе си. Тогава Бог го попитал ако му поискат душата на кого ще остави всичко това. Душата не иска пиршества, а има нужда от тази храна, която Бог ни дава, обясни отец Славчо. Светият апостол евангелист Йоан казва, че Бог е любов. Ако прочетем Химна на любовта ще видим какво значи да богатеем в Бог. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина. Тя всичко претърпява, никога не отпада. В тези добродетели, за които много се говори в днешно време, дори вече се въвеждат и такива предмети в нашите училища, става въпрос, че ние трябва да растем и да богатеем в тях. Само ако започнем да се страхуваме и да се нервираме, това ще рече, че имаме много да растем в любовта. Апостолът на любовта ни казва, че тя не завижда, не се превъзнася, не се сърди. И ако се сърдим ние имаме какво още да работим в нас и да богатеем в Бога. Можем да придобиваме хиляди богатства, но когато не мислим за обществото ние не богатеем в Бога, подчерта свещеникът.
Отец Славчо припомни някои имена на дарители, които са раздали част от своето богатство за добри дела. Ангел Попов, който е бил ученик в църковното училище към храма, ставайки фабрикант дарява част от приходите си за построяването на Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия във Велико Търново, която носи неговото име. Кольо и Мария Велкови, чиито паметник е в двора на църквата, също даряват част от приходите си за Дома за девойки, чиито патрони са днес. Свещеникът припомни и за братя Герови в София, Димитър Ценов в Свищов и други, които по думите му са мислили много по-обширно, не само за собственото си семейство, но и за българския народ.
След броени дни ще бъдат чествани 189 години храм „Св. Никола“, каза отец Славчо. На 5 декември вечерта ще има бдение, на следващия ден сутринта елеосвещение, света литургия и курбан, който ще бъде раздаден на миряните, а по традиция част от него ще бъде изпратена на областната болница във Велико Търново. Ще има и кратка програма на хора към храма, децата към храмовото училище и хор „Царевец“, който ще гостува в църквата.