Ново изследване, публикувано в сп. "Нейчър", показва, че ваксинацията срещу херпес зостер намалява с 20 процента риска от развитие на деменция при възрастни хора през следващите седем години.
Изследването допринася за по-доброто разбиране за това колко фактори влияят върху здравето на мозъка с напредване на възрастта.
"Това е много солидно откритие. Изглежда, че жените имат по-голяма полза, тъй като при тях рискът от деменция е по-висок", казва водещият изследовател д-р Паскал Гелдсетцер от Станфордския университет.
Изследването проследява хора в Уелс, които са били на около 80 години, когато са получили първата в света ваксина срещу херпес зостер преди повече от десетилетие.
Сега американците на и над 50 са призовани да получат по-нова ваксина, която е доказано по-ефективна срещу херпес зостер от предишната.
"Новите открития добавят още една причина хората да помислят и да се ваксинират", казва д-р Мария Нейгъл от Университета на Колорадо, която изучава вируси, които проникват в нервната система.
"Вирусът представлява риск от деменция и сега имаме интервенция, която може да намали риска", казва изследователката.
"С увеличаването на случаите на Алцхаймер и други форми на деменция сред застаряващото население, последствията от изследването имат дълбок смисъл", пише в придружаващ публикацията коментар д-р Анупам Йена, специалист от Харвардския университет.
Всеки, който някога е боледувал от варицела - почти всички, родени преди 1980 г., носи този вирус до края на живота си. Той се крие в нервите и може да се прояви, когато имунната система отслабне поради заболяване или възраст, причинявайки болезнени, подобни на мехури рани, обикновено от едната страна на тялото, които продължават със седмици - т.нар. херпес зостер.
Въпреки че в повечето случаи хората се възстановяват, понякога херпесът причинява тежки усложнения. Ако зарази окото, може да доведе до загуба на зрението. До 20 процента от пациентите с херпес зостер страдат от мъчителна нервна (невропатична) болка месеци или дори години след изчезването на самия обрив.
На този етап остава неясно как точно се формират болестта на Алцхаймер и други видове деменция. Отдавна обаче се допуска, че някои вируси, промъкващи се в нервната система - особено членовете на семейството на херпеса, включително вирусът на варицелата, се прибавят към генетичните и други фактори, които правят хората по-уязвими.
Миналото лято лекари от САЩ съобщиха, че един епизод на херпес може да повиши риска от деменция с около 20 процента.
Отчасти това се дължи на факта, че вирусът може да предизвика възпаление, което е вредно за органите, включително и за мозъка. Освен това той може директно да инфектира мозъчните кръвоносни съдове, да предизвика образуване на съсиреци и да затрудни притока на кръв, което представлява риск както за инсулт, така и за деменция, обяснява д-р Мария Нейгъл.
Още по-интригуващо е, че лабораторията й открива, че херпесът може да стимулира образуването на лепкав протеин, наречен амилоид, който е един от отличителните белези на болестта на Алцхаймер.
Възрастните, на които се поставят препоръчителните ваксини, обикновено имат и други навици, свързани със здравето на мозъка, включително физически упражнения и добро хранене, поради което е трудно да се докаже допълнителна полза.
Д-р Паскал Гелдсетцер от Станфордския университет се възползва от "естествения експеримент" в Уелс, където ваксинацията срещу херпес е била свързана с възрастово ограничение.
Сравняването на възрастни хора, които току-що са достигнали или са пропуснали определената граница, може да имитира научно изследване, което на случаен принцип разпределя индивидите, които да бъдат ваксинирани или не.
Екипът на Гелдсетцер е анализирал повече от 280 000 медицински досиета и е открил доказателства, че ваксинацията предлага известна защита срещу деменция. По онова време хората са получавали ваксина от първо поколение, наречена Zostavax.
Важна следваща стъпка е да се провери дали днешната ваксина Shingrix също предлага защита от деменция, казва д-р Мария Нейгъл.