Варненската галерия „Графит“ представя изложба на Михалис Гарудис

Варненската галерия „Графит“ представя изложба на Михалис Гарудис (1940-2021) с творби от последните две десетилетия от живота на художника. 
Изключителен шанс е да видим три самостоятелни изложби на Гарудис във Варна за краткото време от дванадесетина години, каза галеристът Ненко Чернев. Той подчерта, че авторът и неговата съпруга Ева, която присъства на откриването, са били винаги сърдечни и са ги допускали до неговия творчески свят, съдействайки им да направят значими събития за изобразителното изкуство. 
Изложбата представи Нина Локмаджиева, която я определи като врата към последното пътуване на художника. По думите й темите в картините са белязани от респекта към Средиземно море и цивилизационните маркери, които то оставя в европейската същност. Той ни въвлича в една оптическа игра на реално и изобразено, на двуизмерно и триизмерно, която е интелектуална, защото постоянно провокира зрителя да проучва, да проверява сетивата си. В колажите му има пирони, черупки от миди, стари въжета, парчета от разбити лодки, корозирали метални елементи в магична микстура с пясък от брега, а в картините от поредицата маслини са вплетени истински корени. Виждаме синиите с миди, лимони и чаши с рицина, край които сякаш току-що са седели приятелите, но ще се върнат и ще продължат философските си разговори, каза Локмаджиева. 
Тя припомни, че Михалис Гарудис има трудно детство. Роден е в Гърция през 1940 г., но гражданската война (1946-1949) го превръща в бежанец, споделящ съдбата на хиляди деца, напуснали родината без родителите си. Трънливият му път преминава през лагери в Унгария и България и самотата е негов спътник от седмата му година. Доброто го докосва през 1954-а, когато е настанен в общежитие за децата на гръцките емигранти край Казанлък. Там учи ревностно български език и рисуване. Негов учител открива таланта му и го завежда в Казанлък при Чудомир, който го очарова с разказите си за изкуството и го насочва да стане художник. Михалис Гарудис завършва Живопис във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ (днес Национална художествена академия) в София при проф. Илия Петров и се превръща в уважавано име в артистичната общност в столицата. 
Перфекционист, работещ бавно с внимание към всеки детайл, той влизал в ателието си рано сутрин и работел до пет следобед. Летата му носят печата на Созопол, където се чувства сякаш е в Гърция. През 1986 г. семейството взема решение да се премести в Солун, където Гарудис бързо намира достойно място в изкуството, посочи още Локмаджиева.
Творческият път на Михалис Гарудис започва с натюрморти, морски пейзажи, фигурални композиции. След това се появяват монументалната пластика и керамиката. До 1978 г. участва във всички общи художествени изложби в София и страната. Сприятелява се с пловдивската група художници. Родните критици го причисляват към течението на хиперреализма и фотореализма. Първата му самостоятелна изложба е през 1971 г. в галерия „Райко Алексиев“ в София, после има изява и в Париж. Участва в представителни изложби на българското изкуство във Виена, Люксембург, Кан, Мексико, Мадрид. Негови творби са притежание на български и чуждестранни музеи и галерии, включително в Азия и САЩ.
Изложбата във Варна може да се види до 16 октомври.