Важни са научните доказателства, а не научните награди, казва Стефан Николов, физик и доктор по методика на обучението по физика от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ в интервю за новия брой на в. „Аз-буки".
Освен от наука и нейното популяризиране д-р Николов се вълнува и от опитите да се имитира наука от псевдоучени, както и защо сериозни изследователи понякога се държат по начин, който ги отдалечава от истинската наука. В един момент той решава да разкаже защо се случва хората да започнат да разпространяват и представят неща, които нямат нищо общо с науката, и как се разбира кое е вярно и кое не, уточняват от в. „Аз-буки".
„Повечето хора не разбират някои по-специфични детайли в отделните научни области. Фразата „науката твърди еди-какво си“ сама по себе си не означава нищо. А така нареченото „Нобелово заболяване“ е хубав повод да поговорим за това какво е наука и как да разбираме кое е вярно и кое не в нашата изследователска работа", казва д-р Николов пред в. "Аз-буки".
На въпроса защо се случва хора с легитимна научна работа и безспорни успехи, увенчани с Нобелова награда, да започнат да работят с по-ниско ниво стандарти, Николов отговаря, че според него се намесват някои чисто човешки черти, от които учените също не са имунизирани.
„Мисля си, че става въпрос за его. Случва се нобелисти да твърдят, че дадена идея е вярна, само защото са лауреати на тази награда. Те не спекулират съзнателно с това, по-скоро са повярвали прекалено много в себе си и забравят, че са необходими научни доказателства за всяко твърдение, а не научни награди. Смятам, че дори и най-умните имат нужда от малко повече смирение. Добре е да си припомнят, че идеите им също могат да бъдат грешни и че трябва да бъдат проверени по съответния начин, за да се види точно за какво става дума. Трябва да сме готови да си признаем кога идеята ни може да е звучала добре, но след проверка се е оказала невярна. Просто трябва да си го признаем и да продължим нататък", казва още д-р Стефан Николов пред изданието.
За него най-печален в това отношение е примерът с Лайнъс Полинг, който има две Нобелови награди – по химия и за мир.
Това е човек, който в научната си дейност наистина е постигнал много сериозни неща. Става активист, опитвал се е да работи в сферата на ядреното разоръжаване. Но в един момент започва да вярва, че може да лекува всичко със свръхдози витамин С. И до ден-днешен голяма част от индустрията на витаминните добавки се гради на негови последователи, разказва д-р Николов пред в. „Аз-буки". „Безспорно е голям учен, но твърденията му са ненаучни. Между другото, много често подобни залитания на учени в късна възраст са именно по отношение на медицината. В науката трябва да се говори само на базата на доказателства от съответно проучване. Без изследователска дейност не може да се правят изводи и твърдения", коментира д-р Николов.
/ЕМС/