Опожарените горски площи се увеличават, но не и парите за превенция, а противопожарните мерки не се изпълняват, според доклад на Сметната палата

Размерът на опожарените горски площи се увеличава от 2021 година, но за превенция не са поискани повече пари, нито пък се изпълняват предвидените противопожарни мерки. Националната стратегия за управлението на горския сектор е изтекла през 2020 г., няма и актуален национален план. Това създава риск за устойчивото развитие, което е основен фактор в борбата срещу изменението на климата. Липсата на ефективно планиране на областно ниво пък възпрепятства провеждането на регионалната политика за развитие на горското стопанство, пълноценното възмездно ползване, наред с дейностите по опазване на горите от пожари. Това са част от констатациите в одитния доклад на Сметната палата за извършената проверка "Опазване, възстановяване и устойчиво управление на горите" за периода от 1 януари 2021 година до 31 декември 2023 г., съобщи одитната индституция. Документът може да се намери на интернет страницата на Сметната палата или на адрес  https://www.bulnao.government.bg/bg/documents/15104/05.2025.OD_GORI_-_i-net_-_3.pdf .
Одитираните организации са Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), към които от Сметната палата са отправили девет препоръки към министъра на земеделието и храните и 13 препоръки към  изпълнителния директор на ИАГ. От тях се очаква да уведомят председателя на Сметната палата за изпълнението им до 30 юни 2026 година, съобщават от одитиращия орган по повод публикацията. 
Проверката на Сметната палата е показала липсата на актуализирани стратегически документи. От страна на МЗХ и ИАГ не са предприети действия за приемане на национална стратегия и на стратегически план за развитие на горския сектор и горските територии продължават да се управляват с национални стратегически документи, в които не са отразени промените на приоритетите и специфичните цели на ЕС. 
Липсата на национална стратегия и план за развитие се отразява и върху областното и териториално ниво на планиране, заявяват в съобщението си от Сметната палата и добавят, че от 2011 г. до август 2024  г. са предприети действия за изработването само на 7 областни плана от 28 области на страната. Това според одитиращия орган създава риск за ефективното управление на горските територии. 
По отношение на третото ниво на планиране - горскостопански планове и програми, Сметната палата установява, че за всички териториални поделения на държавните предприятия (ДП) има утвърден горскостопански план, план за дейностите по опазване на горските територии от пожари и план за ловностопански дейности. По данни на ИАГ обаче за едва 30 на сто от площта на горите частна собственост има разработени и утвърдени горскостопански планове (ГСП), при 87 на сто от горските площи, в притежание на общините. 
Проверката показва още, че не е извършена и национална инвентаризация въпреки разпоредбите на приетия през 2011 година Закон за горите (ЗГ), според които на инвентаризация подлежат всички горски територии независимо от тяхната собственост. 
В доклада на Сметната палата се констатира също, че има създаден механизъм за сертифициране, каквато възможност за доброволна сертификация от независими недържавни сертифициращи органи е предвидена в ЗГ за целите на устойчивото управление на горите. По данни на ИАГ за 2023 година и съдържащи се в съобщението на Сметната палата, площта на сертифицираните горски територии, стопанисвани от държавните предприятия, е 2,3 млн. ха (81 на сто). 
Одиторите на Сметната палата са установили, че е нарушен един от основните принципи на горското планиране, определен в ЗГ - въвеждане на единна информационна система за горските територии и дейностите в тях, която да е база за взимане на управленски решения и предпоставка за информираност на гражданите и бизнеса като потребители на горските ресурси. 
Докладът показва и липсата на достатъчен финансов ресурс за опазване на горите от пожари, въпреки констатацията, че заради климатичните изменения има тенденция за увеличаване на риска от пожари. Поместената справка в съобщението на Сметната палата, по данни на ИАГ, показва, че при 349 пожара през 2021 година са изгорели над 3 хил. ха (0,08 на сто от горската площ),  през 2022-а броят на пожарите е 516, а изпепелените територии са над 8 хил. ха (0,21%). През 2023 г. при 448 пожара са изгорели над 6,3 хил. ха (0,15 на сто), а само до 31 юли 2024 г. са регистрирани 347 пожара, които са унищожили двойно повече площи – над 12,7 хил. ха (0,32% от горите). 
От Сметната палата установяват и неосъществени инвестиции и дейности в горските територии. За одитирания период общият размер на изразходвания финансов ресурс за управление на горите е 188 млн. лв., от който европейското финансиране е 43 процента (81 млн. лева), а бюджетното финансиране – близо 107 млн. лв. По програмите на ЕС 2021-2027 г. все още няма усвоени средства, което води до неосъществени инвестиции и дейности в горските територии, посочват от одитиращата институция. 
Няма направени и анализи и оценки на необходимите инвестиции от страна на ИАГ, така че средствата да бъдат предвидени в инвестиционната програма на МЗХ за горскостопански дейности.
Съгласно проверката държавните предприятия са разходвали за периода 2021-2023 г. над 94 млн. лв. от фонд "Инвестиции в горите".  Средствата са за проектиране и строителство на горски пътища и транспортна техническа инфраструктура, технико-укрепителни съоръжения, залесяване и закупуване на имоти. 
Установени са и пропуски в контрола при управлението на горите. Извършените проверки от компетентните органи за одитирания период са общо 1,7 милиона, от които осъществените съвместно с МВР са близо 46 хиляди. 
Резултатите от съвместните проверки с органите за пожарна безопасност отчитат недостатъчно изпълнение на противопожарните мерки и мероприятия. Недостатъчно ефективна е и административнонаказателна дейност заради ниската степен на издадени и влезли в сила наказателни постановления по съставените актове за административни нарушения, съобщават от Сметната палата.
Освен това от МЗХ и ИАГ няма осигурена проследимост дали са изпълнени плановете за залесяване, защото в годишните доклади няма данни за планираните площи за залесяване. 
Предвидените лесозащитни мероприятия са под 50 на сто от регистрираните в информационната система здравословни проблеми в горите, добавят от одитиращата институция.