Те отбелязват, че графичните листове, изградени като диптихи и триптихи, следват съзерцателен, минималистичен визуален език и излъчват усещане за тишина, светлина и дълбочина. По думите им творбите резонират с естетиката на Изтока и дзен философията, където формата се превръща в медитация и състояние на присъствие. Сред повтарящите се образи са Пълната Луна, Бамбукът, Камъкът и Птицата – архетипни символи на съвършенство, движение и вечност.
„Всеки графичен метод е съзнателно използван според философията на обекта, изграждайки единно пространство от образ и състояние. Плътността на формите, изразени чрез сложността на офорта и акватинтата, се изравнява с празното, равномерно пространство - фонът, отпечатан чрез лекотата на ситопечата. Светъл, топъл, охра-сив – той е едновременно заден план и активно поле на съществуване, което възвишава формите (Празнотата не е липса, а пълнота)“, казват от екипа.
Велико Маринчевски е роден през 1979 г в София. Той е доктор по изкуствознание, преподавател и заместник-председател на Алианса на международните организации за графика (IPOA). Неговото име е свързано с множество международни биеналета и изложби в Европа и Азия, както и с активна кураторска и преподавателска дейност. Носител е на редица отличия, сред които наградата на Министерството на културата за „Изключителни постижения в развитието на българското изкуство и култура“ (2021) и Grand Prix от Международното биенале на миниатюрната графика във Ванкувър (2010).
/ВСР
