Велико Търново отбеляза 130 години от смъртта на Стефан Стамболов и 30 години от издигането на паметника му в града

Велико Търново отбеляза 130 години от убийството на Стефан Стамболов и 30 години от издигането на неговия паметник в родния му град с кръгла маса, в която участваха историци и общественици. Срещата се състоя в музей „Възраждане и Учредително събрание“ и бе организирана от Общински комитет „Васил Левски“, с подкрепата на Община Велико Търново и Сдружение „Велико Търново – историческа и духовна столица на България”. Тя беше предшествана от поднасяне на венци и цветя на признателност пред паметника на големия български политик и революционер, построен изцяло с дарения на Самоводската чаршия.
Председателят на общобългарския комитет "Васил Левски" Васил Василев каза пред БТА, че тези прояви са организирани, за да се отдаде почит на един изключителен държавник, направил много за страната ни. Основната му мисия е била освобождението на България, строителството и развитието на държавата ни, подчерта Василев. По времето на неговото управление, желанието му е било тя да бъде не просто европейски, а световно ориентирана, каза Василев, който дари на Регионалния исторически музей във Велико Търново лични вещи на Стамболов.
Издигането на паметник на Стамболов в родния му град е дългогодишна идея на великотърновци, разказа изпълнителният секретар на Общински комитет „Васил Левски“ и отговорен секретар за построяването на паметника Станка Палазова. В продължение на 100 години след смъртта му във връзка с това са създадени над 20 инициативни комитета, но нито един от тях не успява да създаде нужната организация. През 1993 г. Общински комитет „Васил Левски“ във Велико Търново, в желанието си да реализира тази идея, провежда заседание и решава да построи паметника. Получена е подкрепа от гражданството, до което е направено предварително допитване, от общинската администрация, всички неправителствени организации и така се поставя началото на дейностите по издигането му. Две години и половина по-късно той става факт. Тогава успяхме да привлечем вниманието не само на хората в града и страната, но и на многобройните ни общности в САЩ, Великобритания, Германия, благодарение на които събрахме нужните средства, без да искаме и стотинка от държавата и общината, разказа Палазова. Всичко се случва с активното съдействие на Общобългарски комитет „Васил Левски“, а инициативният комитет за построяването на паметника е създаден от 47 души не само от Велико Търново, но и от други населени места.
По думите на Станка Палазова, на откриването на паметника на 6 юли 1995 г. присъстват повече 2000 човека от цялата страна и чужбина, сред които е и президентът Жельо Желев. Тя разказа, че това е първият паметник на Стамболов в България, като успоредно с това в София националният клуб „Стефан Стамболов“, с председател Димитър Иванов, построява негов бюст-паметник. След това такъв е издигнат и в търновското село Самоводене, с което също е свързан животът на Стамболов.
Сред участниците в кръглата маса беше историкът и преподавател проф. Димитър Иванов, който е един от първите и най-сериозни изследователи на живота и делото на Стефан Стамболов. Той коментира, че основите на модерната българска държава са поставени по време на неговото управление и главно благодарение на неговата воля и изключителна енергия. Проф. Иванов подчерта, че Стамболов е пример как трябва да се служи на отечеството и цитира предсмъртните му думи, в които казва, че има много грехове пред българския народ, но всичко което е направил е било в името на България. Трябва да се продължава да се поддържа жив спомена за делото и политиката на Стамболов, каза историкът. Ясно е, че нов Стамболов няма да има, тъй като условията са други, времето изисква нова квалификация, нови качества и нравственост, но стамболовата политика, обърната към основните интереси на държавата, може да се води. Тя е за независима, свободна, равноотдалечена от световните сили държава, която каквито решения да взема, първо калкулира какви са интересите за България и за народа, а след това какво мисли Големия брат, каза проф. Иванов.