Врачанинът Мито Орозов е бил сред организаторите на първото българско изложение в Пловдив през 1892 година

Врачанинът Мито Орозов, първият индустриалец във Враца, е бил сред учредителите и организаторите на първото българско изложение в Пловдив през 1892 година, каза за БТА завеждащият отдел „Етнография“ към Регионален исторически музей (РИМ) – Враца Силвия Гарванска по повод представянето на априлския брой на списание ЛИК на тема „България и световните изложения“. 
По думите й Орозов е бил сред учредителите и организатори на първото промишлено изложение в страната и е представил "брички и кабриолети", произведени в първата фабрика, основана от него за модерни превозни средства. „След изложението княз Фердинанд купува каляска за 1300 лева, а Мито Орозов става придворен доставчик на превозни средства. След това изложение продукцията му е все по-търсена, клиентелата е разширена“, разказва Гарванска. Тя добави, че на изложенията Орозов е имал изработено табло каталог с ценоразпис и 25 снимки на произведените автомобили. 
„На пловдивското изложение печели златен и сребърен медал за продукцията си. Мотивира и останали индустриалци от Враца да се включват в изложения. Говорел е, че трябва да участват в панаири, че трябва да се прави реклама не само в страната, а и в чужбина. Бил е много далновиден. На изложенията от Враца са участвали майстори копринари, които също са печелили златни медали и винопроизводители със сорта врачанска теменуга“, допълва Гарванска. По думите и Мито Орозов с произведените автомобили по време на изложения в Плевен през 1895 г. и в Русе през 1897 г. печели най-високите отличия и награди. 
За пръв път излиза извън България през 1907 г. на изложението в Лондон. „Има данни, че е присъствал и през 1900 г. в Париж, където се е запознал с Хенри Форд. В Лондон също има сведения, че се е срещнал с него и с представители на фабриката му от Америка. Имало е предложение към врачанина да произвежда и доставя купетата за автомобилите на Форд“, разказва Гарванска. От Лондон се връща отново със златен медал, добави тя. 
Мито Орозов е роден през 1859 г. във Враца. Той е беден, самоук, майстор коларо-железар, който започва като чирак, но е с много прогресивен за времето си дух, добави Гарванска. Орозов полага основите на индустриализацията в града, става първият индустриалец във Враца. Създава собствена фабрика за производство на леки автомобили през 1883 г. През 1887 г. дейността му навлиза в нов етап – намира и кани майстори от Унгария и Сърбия, тапицер и бояджия, които го запознават с новите начини за пребоядисване, гланциране, лакиране. 
Във фабриката на Орозов са работели между 20-30 души. „Всичко е било изработено на ръка, с абсолютна прецизност и качество. Дървото, например, е отлежавало три години, за да стане годно за ползване. До такава степен е бил добре с математиката, че още преди да се произведе даденият модел той е знаел крайната му цена и за какъв тип хора е предназначен. Например, бричката е най-ниският клас, но пък файтона е ролс ройса на автомобилите за онова време“, разказва Гарванска. По думите й Орозов е бил един от първите, които поставят точна цена на всеки един модел. Дотогава търговията е била на принципа на пазаренето. 
Изработва правилник за чираците си. В него е описано на каква възраст е момчето, да има желание да се учи, да се образова. Постоянно ги е пращал за книги до читалище „Развитие“, като им е казвал точно какво трябва да четат. Във фабриката е имало мотивационни лозунги по стените. Той е първият, който въвежда девет часов работен ден. Дотогава чираците са работили по 13-14 часа, но той е настоявал да има отпочинали работници. Създава и коларско училище във Враца. 
„Той е бил уникален човек, който е изпреварил времето си. Самоук, но много прогресивен. Новаторство, прецизност, са част от качествата, които е притежавал“, разказа Гарванска. След смъртта му, когато избухва големия пожар във Враца през 1923 година и фабриката е изцяло изпепелена неговите синове я възстановяват и продължават дейността му, допълни тя. 
В Националния пресклуб на БТА във Враца присъстваха и ученици от СУ „Отец Паисий“ – Враца.