Всяко едно забравяне е тежко наказано от логистична гледна точка, казва Христо Дойков, участник в експедиция до Антарктида

Ние, българите, сме една от най-изобретателни нации и си позволяваме доста импровизации на Антарктида, заради което според мен и нещата ни се получават доста добре. Това заяви Христо Дойков, собственик на фирма за мебели, който посещава Антарктида като част от логистичната група в българската експедиция през 2018 г. Той бе гост в Националния пресклуб на БТА в Бургас за представянето на новия брой на сп. "ЛИК", посветен на българската наука на Антарктида. В екипа на експедицията Христо Дойков попада след разговор с проф. Пимпирев. Неговата специалност са дизайнът и ергономията в бита, но освен това има опит и в управлението на лодки. В годината, в която той посещава Антарктида, старата българска база е на доизживяване, но той помага за нейния строеж, както и за довършването на една от кухните. Като логистик той се старае да помага с колкото се може повече. Макар че "всичко, което се случва на базата, минава през всички, които са там", допълва Дойков. "Добрата логистика прави живота в базата лесен. Храна, инструменти, доставка на материали - всичко е важно", казва още той и допълва, че работата на логистиците е да съдействат на учените да провеждат своите научни дейности там.По думите му всеки един пропуск в организацията е тежко наказано от логистична гледна точка на Антарктида. "Има варианти да се заимства от съседни бази, но това е много сложно. Затова и всичко трябва да е много точно планирано, премислено и предварително организирано. Неговите впечатления са, че пътят в тази посока е добре утъпкан от екипа на проф. Пимпирев и нещата са добре организирани. Дребните пропуски обаче не са невъзможни и могат да спрат изпълнението на определен проект. "Моят пример е как почти в последната минута, преди да излети самолетът ни от Пунта Аренас, се обадиха, че липсва маркуч за един компресор, необходим за дадена задача. В последния момент ходихме да търсим от железария 40 метра маркуч, защото в базата такъв няма и това спира определен проект. А там няма откъде да го вземеш, нито да го купиш. 3000 км е най-близкото разстояние", коментира Дойков. Затова и според него импровизации на българската база се налагат винаги. "Мисля, че ние сме една от най-изобретателните нации. Ние, за разлика от други държави, си позволяваме доста волности. При тях всичко е много строго премерено, докато при нас е малко по-свободно. Ние оперираме като малка държава, импровизираме и често нещата ни се получават по-добре, поне според мен, коментира Дойков. 
Дойков описва преживяването като приятно, вълнуващо и запомнящо. "Не бих го нарекъл екстремно, но там се срещаш с нови хора, учиш нови неща. Това е може и най-важно за един човек", смята той. Макар да е пътувал доста, за него Антарктида си остава едно от най-уникалните места. "Няма друго такова на света и не познавам човек, който да не иска да се върне там, когато веднъж е отишъл. Неговата отдалеченост го правят много чисто и най-малко засегнатото от хората място. Надявам се да остане такова", коментира Дойков и допълва, че престоят му там не повлиява на професионалния му опит, но променя мирогледа му. "Там видях, че природата е огромна, а човекът наистина е просто една прашинка в пространството и вселената. Даже и прашинка е силно казано."