Свръхпреработените храни са нарастващ проблем за общественото здраве, но експертите предупреждават, че този термин обхваща повече от това, което обикновено се нарича junk food (вредна храна), информира американската агенция за здравни новини HealthDay News.
Тези храни са вкусни, евтини и бързо задоволяват глада. Свръхпреработените храни доминират в дневното меню в САЩ, като съставляват повече от половината от калориите, консумирани от средностатистическия възрастен, а при децата – са повече от половината.
Тези храни са нарастващ проблем за общественото здраве и федералните здравни служители работят, за да премахнат някои от тях от програмите за хранителна помощ. Но експертите предупреждават, че терминът „свръхпреработени храни“ обхваща повече от това, което обикновено се смята за „вредна храна“.
Според Училището по обществено здраве „Блумбърг“ към университета „Джонс Хопкинс“ приблизително 75% от хранителните продукти в САЩ се считат за свръхпреработени.
Пазарска количка, пълна с пълнозърнест хляб, зърнена закуска и ягодово кисело мляко, е също толкова вероятно да съдържа свръхпреработени храни, колкото и количка, натоварена с инстантни нудъли и безалкохолни напитки.
Какво е „свръхпреработено“
Свръхпреработените храни съдържат поне една съставка, която обикновено не се намира в домашните кухни – като емулгатори, изкуствени оцветители или царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза. Примери са хотдог, нарязан хляб, енергийни напитки, бисквити, готови ястия и дори инстантна овесена каша.
Те преминават през машинна и индустриална обработка и вече не представляват цялостни, естествени храни като плодове, зеленчуци, мляко или риба.
По-малко или минимално преработените храни може просто да бъдат сушени, мариновани или осолени (като консервирана риба или сирене).
Джулия Улфсън, доцент по международно здраве в Училището по обществено здраве „Блумбърг“ към университета „Джонс Хопкинс“, казва, че свръхпреработените храни са създадени така, че да привличат инстинктите на потребителите.
„Много от тези свръхпреработени храни са умишлено проектирани от хранителната индустрия да бъдат неустоими за потребителите и се рекламират агресивно с цел увеличаване на печалбите“, отбелязва тя.
Обработката прави тези храни по-малко плътни и по-лесни за ядене и храносмилане. Това кара хората да ядат повече, без да получат сигнал за ситост. Намаленото съдържание на фибри по-бавно създава усещане за пълнота на стомаха, затова хората посягат към още.
Човешкото тяло е създадено да разгражда пълноценни храни. Преработката на свръхпреработените храни на практика ги прави „предварително смлени“, което води до бързо усвояване на захари и мазнини и до рязко покачване на кръвната захар. Този процес заобикаля естествените механизми на разграждане на организма, нужни при пълноценните храни, и може да наруши баланса на чревната микрофлора.
Консумацията на големи количества свръхпреработени храни се свързва с дълъг списък от здравословни проблеми, включително затлъстяване, диабет тип 2, тревожност, депресия и различни видове рак.
Степени на свръхпреработка
Все пак Улфсън подчертава, че не всички свръхпреработени храни са еднакво вредни. Продукти като опакован пълнозърнест хляб, някои обогатени зърнени закуски и дори печен боб технически са свръхпреработени, но все пак могат да съдържат полезни фибри, протеини и хранителни вещества.
„Важно е да се идентифицират храните, които представляват най-голям риск за здравето“, казва тя и призовава за по-ясни хранителни насоки, които да не третират всички свръхпреработени храни еднакво.
Намаляването на консумацията на такива храни е предизвикателство за много американци, тъй като с тях те задоволяват основните си нужди. Свръхпреработените храни обикновено са трайни, удобни и най-вече – достъпни. Според данни на института „Джонс Хопкинс“ те струват около „55 цента за 100 калории“, докато непреработените пълноценни храни са почти „три пъти по-скъпи“.