Втората квантова революция започна, трябва да сме готови за бъдещето, каза Светослав Моллов

Втората квантова революция е в ход, трябва да сме готови за бъдещето. Това каза пред БТА Светослав Моллов, ръководител Технологичен трансфер и комерсиализация в Център за компетентност КВАЗАР - “Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска” (Quasar)”. Той представи на КОП28 в Дубай работата на български екип от специалисти и изследователи по два проекта като част от изграждането на европейската квантова комуникационна мрежа EuroQCI.
„Първата квантова революция е свързана с разбирането за това как частиците на квантово ниво как се движат, какви са процесите около тях. Втората квантова революция е използване на тези частици, за да създадем приложения, които ще са полезни за нас. От тази втора квантова революция вече се родиха три нови технологии – квантови компютри, квантова комуникация и квантови сензори“, каза Моллов. Той поясни, че идеята за квантовите технологии е да имаме възможност да постигнем прецизност, която досега не е била възможна. Тя ще е полезна в различни посоки. „С квантови компютри ще могат да се изчисляват определени алгоритми, не всички, както при класическия компютър. Квантовите компютри ще се специализират много повече в няколко посоки, в които са експоненциално по-добри от класическите компютри. Квантовите сензори ще могат много по-прецизно да геолокират определени точки и да анализират тази локация много по-прецизно.
Квантовите компютри създават потенциален проблем за нашата комуникация , основно с това как комуникираме чувствителната информация – лични данни, корпоративни данни, в държавно дружество, секретни данни, информация за критична национална инфраструктура, поясни Моллов. Квантовите компютри биха могли, ако е нужно, да открият ключа към тези чувствителни данни, да ги хакнат, но квантовата комуникация ще може да защити по нов начин от тези възможности на квантовите компютри, добави той.
България е част от европейския проект за изграждане на квантова инфраструктура EuroQCI на целия континент заедно с останалите страни от ЕС. Българският екип е от около 50 души, каза Моллов. „От една страна са компаниите, които ни помагат в консорциума и които познават и изграждат класическите мрежи, а от друга страна са учените от няколко звена, които допринасят с това да преведат теорията в практиката. Идеята е да се използва класическата инфраструктура, но да й се добави допълнителен слой. Така се изгражда нов стандарт на това какво и как може да бъде защитено от информацията“, каза Моллов.
Българският център КВАЗАР работи по първа фаза на два проекта. Единият е градска мрежа в София, която включва три министерства и една банкова институция. Освен това създаваме връзка между София и Кулата, за да развием и демонстрираме способността да създадем т.нар. интерконектор с Гърция. Така ще сме готови през 2027 г. за пълномащабното изграждане на европейската квантова инфраструктура. Като развием тези способности и ги демонстрираме, ще можем да развием тези квантови мрежи и да създадем квантовия интернет в България, подчерта Светослав Моллов.
„Вярвам, че трябва да сме подготвени за бъдещето. Не бива да се готвим за днес, трябва да се готвим за утре, защото утре е по-сложно от днес“, каза Светослав Моллов.
Той участва в събитието „Технологии за ранно предупреждение от ново поколение в действие“, организирано от Министерство на иновациите и растежа в българския павилион на КОП28 в Дубай. Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата се провежда в ОАЕ от 30 ноември до 12 декември. България за първи път се представя със самостоятелен павилион на КОП.