Исках да предложа отново тази книга на читателите, защото тя е особено важна заради отношението, което има БТА към събитията, както и факта, че съдържанието на тези осведомления се ползва от други журналисти от близки и далечни страни, сподели Тодоров. Той уточни, че измежду всички военни, които пишат свои трудове в епохата, ползвайки различни източници, само Дървингов се насочва към материалите на БТА. Агенцията се оказа много жива по това време и изключително интересна. Без да налага своето мнение, тя ползва телеграмите от институциите, основно от Външно министерство, и мисля че е особено актуална както тогава, така и днес, изрази мнение издателят. Той няма информация в какъв тираж е излязла „Балканската война“ през 1941 г., но по думите му тогава такива издания са се изчерпвали бързо.
В увода си Дървингов обяснява, че БТА дълги години представлява едно неголямо бюро при Министерството на външните работи със задача да държи връзка с телеграфните агенции в по-главните европейски държави, като получава техните информации и им дава своите. „Тогава тя издаваше всеки ден по три бюлетина, предназначени за разните висши служебни институции и за частни абонати, и всеки ден до края на 1912 г. телеграмите от тия бюлетини се печатаха в „Държавен вестник“, който, както и сега, не излизаше само в неприсъствените дни. По тия телеграми миродавните лица, публицистите и любознателните граждани се осветляваха и следяха политическото положение вън от България и главно в свръзка с нея и най-близките й съседи. В това отношение информацията на БТА за политическата дейност на Турция и живота на населенията в нея, особено след младотурския преврат през 1908 г., както и след почването на Итало-турската война на 27 септември 1911 г., бяха изобилни и многостранни“, се казва в увода.
В книгата са използвани телеграмите на БТА от месеците непосредствено преди Балканската война и през време на траенето й. По думите на автора те представляват извънредно ценни документи за правилното разбиране на събитията и фактите от тези времена, очертаващи вътрешното положение на Турция, "възбуждението посред балканските народи, мобилизацията на войските на балканските държави и политиката на великите сили. Ценно е, че те описват работите не както ние сега, след изтичане на събитията и под влиянието на резултатите от тях, а излагат нещата с езика и схващанията на момента и времето си, като при това със своята многобройност и всестранност дават възможност да се погледне на събитията естествено и със значително пълно осветление в рамките на цялата историческа перспектива".
Телеграмите изхождат от разни места и агенции и често представят едни и същи факти под различен ъгъл, дори някои с явна тенденция. В такива случаи обаче обикновено последващи информации обясняват, допълват или опровергават предходни твърдения и поради това лесно може да се стигне до обективната истина, посочва още Дървингов. Прочитането на телеграмите според него позволява да видим не само събитията и фактите, а и причините за тях, техните последици, и мотивите на участниците.
Петър Дървингов е роден през 1876 г. в Кукуш и живее до 1958 г. Той е войвода от Върховния македоно-одрински комитет, военен историк, член-кореспондент на БАН от 1932 г. Завършил е Военната академия в Торино. Участник е в Горноджумайското въстание, военен организатор на четите на Вътрешната организация по време на Илинденското въстание. Взема участие в Балканската и Първата световна война. Бил е преподавател във Военното училище. Има издадени книги и за историята на Македоно-одринското опълчение, атаката на Одрин, боевете по време на Добричката епопея, влиянието на морската мощ върху историята на България.
Петър Тодоров е журналист, главен редактор в местната преса. В издателството му са отпечатани фототипни книги, свързани с българската история, на братя Шкорпил, Богдан Филов, акад. Иван Йорданов и др.