Във Варна се заражда интересът към рисуването на художника Георги Митов, от чието рождение днес се навършват 150 години


Във Варна се заражда интересът към рисуването на художника живописец Георги Митов, от чието рождение днес се навършват 150 години.
Творецът е роден през 1875 г. в Стара Загора, в семейството на Стефан Хаджимитов и е четвъртият син в семейството. Брат е на художника Антон Митов.
През 1882 г. Георги Митов постъпва в основното училище в родния си град, където учи заедно с бъдещия поет Кирил Христов, художника Георги Евстатиев и брата на певицата Христина Морфова.
През 1889 г. след завършването на трети клас той отива в Пловдив, за да продължи образованието си при своя брат Антон Митов, учител в Мъжката гимназия. През следващата година се мести да учи в Търново, тъй като брат му е заминал във Варна. По-късно Антон Митов го взима при себе си заради невъзможността на родителите да го издържат.
ИТАЛИАНСКИЯТ ПЕРИОД
След преместването си във Варна, където се сприятелява с бъдещия художник Драган Данаилов, Митов започва да проявява интерес към рисуването. Негови учители там са брат му Антон Митов и Петко Клисуров.
Заедно с Драган Данаилов заминава за Флоренция, Италия, където започва италианския период на българския художник. Във Флоренция Митов се запознава с казанлъшкия художник Захари Желев и еленския Христо Берберов. Младите художници са приети в Академията в Торино, където по това време преподават известните Джакомо Гросо, Челестино Джилярди и Андрея Таверние. И четиримата българи още от началото са между първите ученици на Академията. Между тях обаче изпъква Георги Митов.
През втората година от обучението си в Торино, през учебната 1894-1895 г., Митов получава три почетни дипломи – по анатомия, скулптурен орнамент и за рисуване на гола фигура.
През 1896 г. Митов, Данаилов и Желев постъпват в частното ателие на Джакомо Гросо за усъвършенстване на познанията си в техниката на мазните бои. През същата година майката на Георги Митов се разболява, което налага връщането му в Казанлък, където тя живее с брат му Борис. За трите месеца, които прекарва в града, едва започнал да работи с мазни бои, той прави три портрета – на майка си, на брат си и на снаха си. В Казанлък Георги Митов прави и своите първи опити в пейзажа.
През октомври 1896 г. българският художник се връща в Торино за новата учебна година.
УСПЕХИТЕ
В периода 1897-1898 г. той рисува извън Академията, но се знае малко за тези му творби, една от тях е портретът с пастел на студента Димитър Георгиев. Този портрет е майсторски художествено изпълнен, с него се отчита за стипендията си пред Министерството на просвещението. Същата творба е приета добре и от критиката в България, през 1898 г. е оценен високо при участието си в третата изложба на „Дружеството за поддържане на изкуството в България“.
През 1898 г. е неговата последна година в Академията в Торино, изпитната му работа е на гола женска фигура, предизвикала възхищението на всички студенти и професори. Златният медал е поделен между Георги Митов и Бартоломео Боджио в две парични премии от по сто лири.
РАБОТИ КАТО УЧИТЕЛ И СЪТРУДНИЧИ В ТЕАТЪРА
На 24 юни 1898 г. Георги Митов се завръща в България, за малко остава в София, където урежда назначението си за учител. Заради влошеното си здравословно състояние е назначен в Априловската гимназия в Габрово, тъй като климатът там е благоприятен за здравето му. В гимназията Митов въвежда рисуване по гипсови модели на антични бюстове и малки статуи, като обръща внимание на точния рисунък и установяване на пропорциите с визиране, изхвърлено е копирането по репродукции.
В Габрово Георги Митов сътрудничи и в областта на театъра. Негово дело е голям макет, изобразяващ конната статуя на княза в пиесата на Франсоа Копе „За короната“. Той прави напълно безплатно огромната (около 4 на 7 – 8 метра) сценична завеса за театралния салон на читалището „Априлов-Палаузов“, по-късно при пожар тази завеса изгаря. Работата по завесата протича при тежки условия без отопление и през зимата 1898-1899 г. той получава остра простуда. Последиците от нея вероятно още не са преминали, когато през пролетта на 1899 г. творецът заболява отново. Небрежен към здравето си, Митов не престава да работи и завършва учебната година вероятно заболял от туберкулоза. В писмата до брат си и снаха си той се оплаква от постоянна кашлица. В усилията си да го спасят го водят в Чамкория (дн. Боровец), където се грижат за него.
През учебната 1899-1900 г. Георги Митов е преместен в Пловдив, където климатът е по-мек, там той преподава в Мъжката гимназия. През есента на 1899 г. той е вече на легло.
На 26 февруари получава известие от брат си, че портретът му на Драган Данаилов е приет от журито за международната изложба в Париж.
На следващата сутрин, 27 февруари 1900 г., Георги Митов умира.
/ВСР
/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: МИТОВ, Стефан. Георги Митов. Монографичен очерк. София, Български художник, 1958. 55 с., 32 ил.; https://gallery-victoria.com/avtori/single/georgi-mitov-244; https://cavalet.bg/collections/georgi-mitov-kartini/portret?srsltid=AfmBOoqsOFf4UYhuQGs-NWrBgzC-1lrTk8CCr4j5jCM7U4ecI0NCMOH_;