Понто-сарматските степи са крехка екосистема, изцяло зависима от хората, които я палят, разорават, застрояват или замърсяват и са отговорни за нейното постоянно свиване и промяна, посочва авторката на фотосите. Тя уточнява, че кадрите съдържат малка част от растителното разнообразие, което е срещнала, докато работи по проекта си в района на Калиакра.
Сред запечатаните на снимките цветя има диви зюмбюли, божури, адониси, ириси и други дребни пълзящи видове, които „обличат“ камъните в грееща премяна в продължение на поне пет-шест месеца от ранна пролет до есента. Виждат се и развяваните от вятъра стръкове добруджански овес и грациозните осили на коилото. Степта предлага билкови аромати на мащерка, жълт равнец, пелин, сминдух и жасмин, казва още авторката. Тя посочва, че птиците, които се срещат в местообитанието, са няколко вида чучулиги и овесарки, полска бъбрица, обикновено каменарче, алпийски бързолет, сива врана, обикновен мишелов, гургулица, пъдпъдък, фазан, яребица. Много от тях могат да се видят и като експонати в Природонаучния музей във Варна.
Мария Касчиева е родена в Шумен, където е завършила висшето си образование. Става доктор на науките в Селскостопанската академия в София. От 2010 г. свързва професионалният си път с Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, където е главен асистент в катедра „Растителна защита, ботаника и зоология“. В научната си работа опознава културните, плевелните, лечебните растения, както и флората в застрашени природни местообитания. Съчетава своята теренна работа с фотографията, за да покаже прелестния свят на растенията и на публиката. Съавтор и автор е на част от снимките в електронното издание на Факултета по природни науки „Албум на лечебните растения в България“ 2015, има публикации в научни и художествени издания, участва в пленери и конкурси по фотография.