Във време на шум и крясък имаме нужда от дистанция и равносметка, каза художничката Мартина Караиванова

Във време на шум и крясък, имаме нужда от дистанция, която да ни даде възможност да направим равносметка накъде да продължим. Трябва да изследваме границите и да бъдем малко по-смирени. Това каза художничката Мартина Караиванова пред БТА. Тя открива самостоятелна изложба живопис, озаглавена „Изгоряло лято”, в 18:30 ч. във варненската галерия „Ларго“.
Картините са провокирани от силната емоция, вследствие на пожарите миналото лято, провокирани са от човешкия страх, който се появява без контрол при такава трагедия, сподели художничката. Поводът е огънят. Тя разглежда дуалната му природа като разрушителен, но и като съзидателен елемент, водещ до възраждане и надежда. „Огънят дава храната, създава топлината, грижата, символ е на огнище, уют, семейство. Той разделя, но и свързва. Ние се уповаваме на това, което следва след негатива, търсим позитивите. Важен е личният въпрос накъде може да ни отведе мисълта за неговата двойнственост“, обясни тя. 
С изложбата Караиванова иска да предупреди, че сме се вторачили прекалено в не толкова съществените неща за битието ни на човешки същества. „Забързани в едно наистина изключително крещящо ежедневие, забравяме, че желанието ни за контрол има граници. Точно тях трябва по-често да изследваме и да бъдем малко по-смирени в личните си измерения и съпоставяйки се с ареала, в който живеем. Във време на много медиен, вербален шум и крясък, мисля че има нужда от известна дистанция, която да ни даде времето да направим равносметката оттук накъде“, каза художничката. Добави, че загубите ни винаги са големи, независимо дали са лични или колективни, но са повод за израстване чрез болката. Без наличието на загуба не бихме оценили по достойнство всичко с положителен знак, смята тя. 
В работите й доминира черното, защото след пламъка идва жаравата и въгленът. Авторката изследва черния цвят, а останалите са проблясъци, които надграждат това, което носи черната повърхност. В черното според нея има тишина, размисъл, паузи, смисъл и много диалог - за онзи, който съумее да го открие. Тя посочи, че никога не я е водила буквалната интерпретация и цветово възпроизводство. Образите на сградите, които рисува, художничката асоциира със заземяването в бурни времена, с връщането към корените. За нея линиите ограждат, но могат да се разглеждат и като личната сигурност на дома като мястото, в което се чувстваме добре.
Мартина Караиванова е завършила Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. През 2010 г. специализира в „Сите дез ар“ в Париж. Член е на Съюза на българските художници и на Международната асоциация за пластични изкуства. Има самостоятелни изложби в НДК в София, Пловдив, Изложбени зали „Рафаел Михайлов” във Велико Търново. Участвала е в повече от 80 национални и международни изложби, пленери, форуми и кураторски проекти. Носител е на над 25 награди, между които приз за живопис в Гренада, Испания (2006); награда на Община Стара Загора в ІІІ Балканско квадринале „Митовете и легендите на моя народ” (2012); награда за млад автор на VII Биенале на малките форми, Плевен (2014); награда за живопис на Министерството на културата в Национална изложба „Лудогорие”, Разград (2015). Живее и работи във Велико Търново.