Възкресението не може да се обясни, както не може да се обяснят любовта или милостта, особено на хора, които не ги носят в себе си и не са ги изпитвали, каза в днешната си проповед в храм „Св. Мина“ във Велико Търново отец Давид.
За любовта Свети Гавраил казва, че тя е това, когато знаеш, че твой ближен има нужда от теб късно вечерта и трябва да минеш през много опасни места, където е гора, има разбойници и зверове, да отидеш заради него и да се погрижиш за него. Тя е това, което направи и Йосиф Ариматейски, дръзвайки да отиде и да измоли тялото Иисусово. На следващия ден имаме мироносците, които отиват там, където знаят, че има стража и всички са се ожесточили срещу Христос и тях, за да сторят милост на своя учител. Когато го правят, те имат съмнения кой ще им премести камъка и кой ще им помогне да се погрижат за Него, но, отивайки там, виждат изненадата. Това са обяснения за Възкресението, любовта и милостта, каза отец Давид.
Според свещеника, в днешно време ние все повече сме оскъдни на любов. Днес не можем да подадем вода на жадния, много често не сме в състояние да се въздържим да не го обидим, камо ли да направим нещо добро, каза той. Затова е толкова трудно да обясним Възкресението, защото то е накрая на тази любов, на този подвиг в нашия живот. И ето, че тези, които изпитват любов, които не са били принудени да направят това, но са го направили, са първите, които свидетелстват за Възкресението. Тогава Бог показва в пълнота, всичко, което трябва да се случи. Но Евангелието продължава, като казва „Те се върнаха със страх и ужас голям.“ Ние, хората изпитваме страх, но когато надмогнем над себе си, тогава Бог ни се открива. Сякаш точно това е изпитанието, за да може човек да влезе в Рая. Това е и утехата, че православните имаме такъв Бог и такива Светци. Защото не е нужно да крием страха си зад омраза, да убиваме, за да наследяваме Рая. Нужно е единствено човек да намери сили да изпълни това, което Бог иска, а останалото Бог го прави с нас. Дори тогава, когато насилваме себе си в любовта, Бог пак е до нас и вижда, затова нека да опитваме, макар и малко, да проявяваме тази любов и милосърдие, за да може да видим и Възкръсналия.