Възпоменателен знак в памет на проф. Вера Ганчева ще бъде открит пред дома ѝ

Възпоменателен знак в памет на проф. Вера Ганчева (1943-2020) ще бъде открит на 28 април пред дома ѝ на ул. „Оборище“ №1 в София. Това съобщават от Националния дарителски фонд (НДФ) „13 века България“.
Проф. Вера Ганчева е литературен изследовател, критик, есеист, преводач, университетски преподавател, издател и дарител на фонда. С поставянето на паметна плоча пред дома ѝ НДФ „13 века България“ не само отбелязва 82 години от рождението на интелектуалката, за която културата на България бе мисията на живота, но и отдава заслужена почит към личността ѝ, отбелязват от фонда.
Вера Ганчева е родена на 23 февруари 1943 г. в София, в семейството на културния и политически деятел Лалю Ганчев, дългогодишен посланик на България в Швеция, и журналистката Надя Ганчева - създателка на списание „Лада“, показва справка на отдел „Справочна“ на БТА. Проф. Вера Ганчева умира на 10 юни 2020 г. Според последната ѝ воля апартаментът ѝ става собственост на Кралската шведска академия на науките, която отказва да го получи. Съгласно волята на Вера Ганчева жестът ѝ е пренасочен към Националния дарителски фонд „13 века България“. 
През 1965 г. Вера Ганчева завършва „Славянска филология" в Софийския университет „Св. Климент Охридски", а през 1968 г. – „История на скандинавските литератури“ в Стокхолмския университет. От 1966 до 1976 г. тя работи в БТА, където последователно е репортер в „Международна информация", редактор, заместник-главен редактор и главен редактор на седмичното списание на БТА за литература, изкуство и култура ЛИК. 
Проф. Вера Ганчева е автор на шест книги с есеистика и литературна критика. В продължение на повече от четири десетилетия издава, превежда и интерпретира жалонни произведения на норвежката литература, включително творби на Хенрик Ибсен, Кнут Хамсун, Сигрид Унсет, Аксел Сандемусе, Таряй Весос, Юхан Борген, Ролф Якобсен, Огуст Стриндберг, Улаф Х. Хауге, Астрид Линдгрен, Артур Лундквист, Тумас Транстрьомер, Ларш Гюстафсон, П. У. Енквист. Неин е първият превод на „Пипи Дългото чорапче" през 1968 г., се посочва още в справката на отдел „Справочна“ на БТА.
/ ГН