Южният ледовит океан може да погълне непропорционално голямо количество въглерод, което би намалило радиационния ефект на въглерода в атмосферата и силно би смекчило предизвиканото от човека изменение на климата.
Учени от Университета на Източна Англия и Националния център за атмосферни науки към Университета в Рединг във Великобритания са разгледали относителната роля на озона и емисиите на парникови газове в Южния океан около Антарктида. Те са направили анализ затова как се е променило количеството атмосферен въглерод, погълнато от Южния океан, през 20-и век и как ще се промени през 21-и век. Резултатите им са публикувани в списание Science Advances.
Водещият автор д-р Тереза Ярникова от Центъра за изследване на климатичните промени към Университета на Източна Англия каза: „Интересен и обнадеждаващ момент в тази работа е, че ефектите от увреждането на озоновата дупка, причинено от човека, върху ветровете, циркулацията и усвояването на въглерода в Южния ледовит океан са обратими, но само при понижение на емисиите на парникови газове.“
Южният ледовит океан поглъща много въглерод от атмосферата поради уникалната си циркулация и свойства. През последните десетилетия ветровете са се усилили поради загубата на стратосферен озон, което намалява поглъщането на въглерод.
Проучването обаче показва, че с възстановяването на озоновата дупка това явление може да се обърне. В същото време нарастващите емисии на парникови газове могат да доведат и до по-силни ветрове, така че не е сигурно как ще се държи циркулацията в Южния ледовит океан в бъдеще и следователно колко въглерод ще поеме този океан.
Изследването показва също, че в бъдеще промените в циркулацията на океана ще оказва по-малко влияние върху поглъщането на въглерод, отколкото в миналото, поради променящото се разпределение на въглерода между повърхността и дълбоките слоеве на океана.
Учените използват модел на земната система (UKESM1), за да симулира три набора от озонови условия за периода 1950-2100 г. - свят, в който озоновата дупка никога не се е отваряла, реалистичен свят, в който озоновата дупка се отваря, но започва да се възстановява след приемането на Монреалския протокол от 1987 г., който забранява озоноразрушаващите вещества и свят, в който озоновата дупка се запазва в размера си от 1987 г. през целия 21-ви век.