За 20-а година се отбелязва Световният ден на аудио-визуалното наследство, което отваря прозорец чрез поколения уникални истории

Аудио-визуалното документално наследство отваря прозорец към света чрез поколения уникални истории, казват на сайта си от Координационния съвет на асоциациите на аудио-визуалните архиви - международното звено, която обединява организациите, съхранявщи тези архиви по цял свят. За 20-а година, на 27 октомври, отбелязваме Световния ден на аудио-визуалното наследство, учреден с резолюция № 53 на 33-тата сесия на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО).
На 27 октомври 1980 г. Генералната конференция на ЮНЕСКО приема „Препоръка за опазване на движещите се изображения“. През 2005 г. на същата дата за първи път е отбелязан Световният ден на аудио-визуалното наследство, като идеята е да се повиши информираността за значението и рисковете, свързани с опазването на аудио-визуалните материали.
По повод Световния ден на аудио-визуалното наследство в централата на ЮНЕСКО в Париж на 23 октомври се състоя специална прожекция на новодигитализирани филми от архивите на организацията, осъществени с подкрепата на Франция и Монако. Координационният съвет на асоциациите за аудио-визуални архиви също представи продукции от цял свят, предоставени от членуващи в него организации. Тези истории показват находчивостта на човечеството и са пример за креативност. Чрез паметта, запазена в движещите се изображения и устните записи, можем да работим, за да изгладим различията помежду си и да си върнем емпатията, съчувствието и куража, казват от Съвета.
В аудио-визуалните архиви са отразени животът, културата и историята на хората от цял свят, казват от Европейския парламент. Евроинституцията ги определя като безценно наследство, което е нашата колективна памет и ценен източник на знания, отразяващ културното, социалното и езиковото многообразие на нашите общности. Тези архиви не само задълбочават нашето разбиране за миналото, но и ни помагат да оценим света, в който живеем днес. 
ЕС използва различни платформи и депозитари за съхранение и споделяне на аудио-визуално съдържание, информира Европарламентът. Аудио-визуалната библиотека на Европейската комисия отговаря за управлението, съхраняването и достъпността на колективната аудио-визуална памет за процеса на европейска интеграция, достъпна както на английски, така и на френски език. От 1948 г. насам са каталогизирала над 250 000 видеоклипа, 500 000 снимки и 8500 аудиозаписа, обхващащи всички важни етапи от историята на ЕС. Колекцията продължава да расте и е достъпна за обществеността на аудио-визуалния портал, информират още от Европейския парламент.
Уеб порталът Europeana събира аудио-визуални материали от над 2000 различни институции в цяла Европа. Той включва библиотеки, музеи, архиви, галерии и т.н., които предлагат на своите потребители уникална възможност за достъп до разнообразно съдържание онлайн. 
Световният ден на аудио-визуалното наследство се отбелязва в България от 2006 г. В страната ни три организации основно са ангажирани с архивирането на аудио-визуални документи – Българската национална филмотека, Българското национално радио и Българската национална телевизия, като за тази дейност те си сътрудничат с Държавна агенция “Архиви“.
Българската национална филмотека (БНФ) започва своето съществуване като Държавен музей на киното, учреден през 1948 г. от пионера на българското кино Васил Гендов, показва информация сайта й. Той съхранява не само копия на филми, но и други свързани материали като плакати, снимки и исторически документи. Архивът започва със 154 седмични кинопрегледа, 117 късометражни филма, повечето заснети от чужди оператори, 15 български игрални филма, 500 чужди игрални филма и около 550 документални и научнопопулярни български продукции. От 1959 г. БНФ е редовен член на Международната федерация на филмовите архиви, като с международното си признание поема задължения по опазване на българската част от световното филмово наследство.
Основните задачи на БНФ са колекциониране, реставриране, консервиране и съхранение на филмови и отнасящи се до киното нефилмови архивни ценности от националното и световното изкуство; всички видове аудиовизуални документи с документално-историческа и художествена стойност; обработка на фондовете чрез каталогизиране и създаване на съответната документация за киното; използване на фондовете за научна и изследователска работа; показването на филмите за образователна и културна дейност според официалния й сайт. 
Приносът на Васил Гендов за българското киноизкуство не се ограничава до основаването на националната филмотека. Той поставя началото на нашето кино, режисирайки „Българан е галант“ – първият български игрален филм. На 13 януари тази година бяха отбелязани 110 години от неговата първа прожекция.  До нас са достигнали само един-два кадъра от първата българска кинопродукция. Лентата, съхраняваща „Българан е галант“, част от личния архив на Гендов, е унищожена по време на бомбардировките на София през 40-те години на миналия век.
И в дигиталната ера филмите, предаванията, видеоигрите не са защитени от изчезване поради различни причини. Неправителствената организация „Интернет архив“, учредена в САЩ през 1996 г., в електронната си библиотека събира уебстраници, стари видеоигри, книги и множество други документи за бъдещите поколения.