За учениците новият храм е молът, а новото евангелие – потребявай и се забавлявай, каза психологът проф. Румен Стаматов

За учениците във Варна новият храм не е църквата, а молът, а евангелието им – потребявай и се забавлявай, каза днес пред журналисти психологът проф. Румен Стаматов от Варненския свободен университет, който представи проучване сред учениците в региона. По думите му изследването е правено през последната година и е обхванало 4100 младежи от 6 до 12 клас в целия регион. Това прави изследването не просто представително за Варна, а до голяма степен и за цялата страна, посочи Стаматов.
Промяната в ценностите е очаквана, тъй като живеем в материално консуматорско общество, коментира психологът. По думите му основната задача на проучването е била да се разбере психическото благополучие на младежите. Поради тази причина методиката, която е използвана, е основана на изследванията в областта на позитивната психология, което дава поглед върху усещането за благополучие и щастие, за смисъла и целите в живота и употребата на личното време.
Хубавото е, че нивото на удовлетвореност на младежите от живота в училище е на високо ниво, каза Стаматов. Той уточни, че децата се чувстват достатъчно щастливи от социалния си живот в гимназията, но не и от учебната дейност. Освен това масово посочват, че общуват много добре с връстниците и с родителите си. Удовлетвореността от отношенията им с учителите обаче е ниска, каза още Стаматов. Той подчерта, че в това отношение трябва да се работи, за да се увеличи нивото на компетентност на преподавателите в интерперсоналното общуване.
При по-малките ученици, обхванати в проучването, въпросът с бъдещето и какво искат да правят с живота си не е на дневен ред, допълни психологът. По-големите вече си поставят цели, но ученето не е сред тях, за тях то до голяма степен е безсмислено. Като проблем Стаматов очерта това, че мнозина от гимназистите нямат ясна представа за бъдещето си. По думите му обаче тази тенденция е валидна за целия свят, а не само за българските младежи. 
Децата в 6 и 7 клас обвързват щастието си най-вече с отношенията – с приятели, с родители и близки, допълни Стаматов. В гимназиалния курс обаче нещата започват да се променят и отношенията остават на по-заден план. По думите на психолога напред излизат популярността и материалното благополучие. Като проблем психологът посочи това, че повечето младежи вярват, че имат способности да се справят с проблемите, но на практика бавно се възстановяват от трудностите и от стреса. Това показва, че те растат крехки, а основната причина е, че родителите ги изолират от трудностите и ги закрилят, посочи психологът и уточни, че така тийнейджърите стават и неприспособими за живота.
Много от децата имат интерес към спорта, тъжното е, че нивото им на интерес към културни събития е много ниско, каза още Стаматов. По думите му 60 на сто от анкетираните младежи обичат пасивното развлечение – разходка в мола, а варненци – и в Морската градина. Психологът посочи като проблем и времето, което учениците прекарват в социалните мрежи. Повечето са споделили, че с тази цел отделят по над три часа на ден. Не може да обвиняваме само социалните мрежи, както и това че младите обикновено ги виждаме с тапи в ушите и вперили поглед в кутията в ръцете си“, каза психологът. Голяма част от анкетираните са посочили, че докато говорят с родителите си, те също държат телефона си и го гледат. Това кара децата да преживяват, да смятат, че не са толкова значими, след като възрастните им обръщат полувнимание, посочи Стаматов.
Той подчерта, че на база проучването не може да се постави еднозначна оценка на новото поколение. Нещата не са отчайващи, с тях не идва апокалипсисът, посочи Стаматов. Според него младежите са крехки и неуверени, но същевременно имат потенциал да се справят, да поддържат добри приятелски отношения. 
Проблемът пред нас, възрастните, е как да бъде подобрена комуникацията в учебната дейност, как да се събуди интересът на учениците, коментира психологът. По думите му са нужни политики на национално ниво, които да включат и психичното благополучие, защото тогава и академичният успех ще стане по-добър.
Непрекъснато се говори за квалификацията на учителите, но въпросът е в какво ги квалифицираме, каза още Стаматов и допълни, че трябва да се подобри комуникацията им с младежите. В това отношение Варна е много-много напред в сравнение с другите градове в страната, допълни психологът. Той припомни, че вече две години идеята за позитивното образование е изведена на преден план. Университетът в партньорство с Регионалното управление на образованието (РУО) създадоха център за позитивно образование, бяха привлечени училищата, вече близо 900 души поне чуха за тези неща, посочи Стаматов. И обобщи, че това всъщност трябва да е само първата стъпка, която да се мултиплицира в страната.
Данните от проучването сред варненските ученици бяха представени днес на среща за изпълнението на международен проект, в който РУО в крайморския град е партньор. Той обединява усилията на институции от 9 европейски държави и цели подобряване на регионалните и национални политики за психичното здраве и благополучието на младите хора.  В срещата се включиха представители на 12 местни училища, университети, центрове за подкрепа на личното развитие.