За единадесети път в ловешкото село Горан ще пресъздадат обичая Русаля

За единадесети път в ловешкото село Горан ще бъде пресъздаден обичаят Русаля, съобщи за БТА Теменуга Стоянова – секретар на Народно читалище „Христо Ботев – 1927 г.”, организатор на събитието.
По думите ѝ „русалската“ седмица се чества в чест на хляба, нивите, плодородието и русалиите – митични женски създания, свързвани с природата и водата, но надарени със способността да лекуват тежки болести. Смята се, че където минат русалиите, там настъпва изобилие – нивите се сгъстяват, лозята се обсипват с грозде, а дърветата раждат обилно. За плодородие се коли курбан, който свещеникът благославя. След това хората се събират на обща трапеза, веселят се и празнуват, с надеждата да прогонят болестите и да се предпазят от природни бедствия като градушки и бури.
Стоянова уточнява, че обичаят Русаля е разпространен в Северна България и винаги се отбелязва на 51-вия ден след Възкресение Христово. Русалската седмица започва в понеделник – Деня на Светия Дух. Вярва се, че по Спасовден самодивите и русалките идват, за да поръсят житата с жива вода. Те строго наказват онези, които не ги почитат. „Предците ни вярвали, че където минат русалиите, плодородието ще бъде голямо. Затова са ги умилостивявали чрез ритуали и обреди“, обясни читалищният секретар.
Тя допълни, че за най-опасни в седмицата се смятат „въртоглавият“ вторник, „русата“ сряда и „лудият“ петък. През тези дни е строго забранено да се работи както у дома, така и на полето, тъй като се вярва, че нарушаването на забраната ще предизвика гръмотевици и градушки. В тези дни хората носят със себе си пелин, орехова шума или чесън – амулети против зли сили, които в края на седмицата се изхвърлят на улицата, с вярата, че с тях се прогонват всички болести.
През русалската седмица из селото обикалят и калушарите – тайни мъжки дружини, водени от ватафин (главатар). С ритуалните си танци те лекуват от „русалска болест“. Ватафинът внимателно подбира участниците – те трябва да бъдат добродетелни, честни, потайни и добри танцьори. Калушарите носят тояги, в които има скрити билки, билки имат и на кръста, а звънчета по краката и тоягите отброяват всяко движение. Носат и специално знаме от бял ленен плат с пришити по краищата му магически билки. Други важни атрибути са гърне с вода и билки, както и паница с оцет и чесън – предмети, които се носят от водача на дружината.
Ритуалът по лечение включва поставяне на болния върху черга на земята, около която калушарите изпълняват специален танц. След това болният се подхвърля на чергата, разтрива се и му се дава да пие от паницата с оцет и чесън. Над него се развява знамето, а участниците шепнат заклинания. Водачът пръска дружината с вода от гърнето и им дава също да отпият от оцета и чесъна. Танцът става все по-буен, докато най-възрастният член счупва гърнето така, че водата да изпръска и болния, и калушарите. В този момент болният трябва да скочи и побегне, а някои от калушарите припадат – вярва се, че са поели болестта върху себе си. Останалите започват да танцуват около тях, за да ги върнат в съзнание – ако се забавят, се вярва, че припадналите могат да умрат.
Празникът Русаля ще бъде отбелязан в неделя, 8 юни. Русалският танц ще бъде пресъздаден от танцов ансамбъл „Балкански огън“ при Народно читалище „Бяла Анаста – 2016 г.” – Ловеч. Гостите ще бъдат поздравени и от самодейците от фолклорна група „Росна китка“ към горанското читалище.