За киното, започвайки пътя си като изкуство, литературата се оказва подходяща среда, според професора по теория и история на литературата Стилиян Стоянов

За киното, започвайки пътя си като изкуство, литературата се оказва подходяща среда, каза професорът по теория и история на литературата Стилиян Стоянов, който бе гост в Националния пресклуб на БТА в Благоевград по повод представянето на списание ЛИК, посветено на 10-годишнината на фестивала „Синелибри“. 
Проф. Стоянов, който е преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, разказа за началото на киното, което тръгва „по-скоро като екзотика и техническо чудо“ с първия филм на братя Люмиер, разказващ за края на работния ден във фабрика. Филмът предизвиква фурор по онова време, защото изображенията започват да се движат, разказа проф. Стоянов. Въпреки това скоро хората, които се занимават с кино, започват да гледат на него не откъм технологичната страна, а като нещо, което трябва да привлича зрители, допълни професорът. 
Според него вкусовете на зрителите се менят бързо, а киното започва да търси пътища за собственото си развитие, вече не като технология, а като изкуство. И тук вече литературата наистина се оказва подходяща среда, защото в началото киното бива определено като „демократично изкуство, което може да сведе даровете, ако можем така да ги кажем, на литературата до всякакъв тип хора“, допълни проф. Стилиян Стоянов. 
По думите на професора по теория и история на литературата, киното и хората, които правят кино, имат много точно усещане за духа на времето. Той разказа за различни периоди – от нямото кино, смешно-тъжните сюжети на Чарли Чаплин, екранизация на големите митове, навлизането на филмите на ужасите по романи и много други, с които се проследяват интересите на дадено време на публиката.
Попитан какво прави екранизацията на литературно произведения успешна, проф. Стоянов каза, че според него това е, когато режисьорът успее да преведе литературата на езика на киното. Сценарият не може да бъде просто преразказ на сюжета, допълни той. По думите му успешна адаптация е романът на Джоузеф Хелър „Параграф 22“, екранизиран през 70-те години на миналия век, както и филмите, направени по произведения на Стивън Кинг. Ако трябва да дам обратния пример, досега не съм виждал успешна неруска адаптация на руска класика, допълни проф. Стоянов.
Според проф. Стилиян Стоянов киното може и дава нов живот на книги, като даде пример с „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин от 50-те години на миналия век и екранизациите от началото на новото хилядолетие. Като пример за „перфектна симбиоза“ в историята на българската култура между литература и кино, проф. Стоянов даде „Крадецът на праскови“ – повестта на Емилиян Станев, заснета на лента по сценарий и режисурата на Въло Радев.