За "мечтателя с грандиозни планове" припомня в Бургас изложба на Руси Стоянов по повод 70-годишнината от рождението му

"Руси Стоянов. Този мечтател с грандиозни планове ни напусна твърде рано - едва на 48 години. Мащабната му дейност обаче оставя в наследство емблематични творби, превърнали се в градски символи." С тези думи директорът на Културен център "Морско Казино" Людмила Кутиева откри ретроспективна изложба в галерия "Георги Баев", посветена на 70-годишнината от рождението на художника, познат на мнозинството бургазлии като автор на емблематичните скулптури "Грамофона" на ул. "Богориди" и на 15-метровия кръст, поставен на най-високата точка в града - връх Шилото.
Изложбата представя различни периоди от творчеството на Руси Стоянов. Освен картини със смесени техника, литографии и акватинти, присъстват негови скулптури от метал, малки предмети, изработени от автора, както и негови дневници, запечатали скици и планове за много осъществени и неосъществени творби. Включени са няколко пластики от фонда на Бургаска художествена галерия "Петко Задгорски", но експозицията е създадена основно от подбрани творби от семейната колекция на художника, предоставени от неговата съпруга Галя Чернева и двете им дъщери Десислава и Елица.
"Живях с интересен, изключителен съпруг, колега и приятел, което е много важно, защото много съпрузи въобще не са приятели", подчерта съпругата на художника Галя Чернева и заяви, че неговият неизмерим талант е наследен както от дъщерите им, така и от внуците. Тя отбелязва, че подбраните произведения показват по малка част от всички таланти на Руси Стоянов. "Колкото и на моменти да е бил малко остър, малко невъздържан или рязък, в себе си той винаги е имал едно много, много топло сърце. Топло сърце, което човек трябва да е без очи и без уши, за да не усети. Беше милозлив с всякакви животни, а освен това имаше будно отношение към всичко, което се случваше в света не само около него, не само в България, а и извън това." Тя даде пример с негови творби, свързани с актуалните тогава събития в Мексиканския залив или с дискусиите за енергетиката на България и реакторите в АЕЦ - Козлодуй. "Направи една много хубава творба - печка, с която дълго отоплявахме жилището си и която беше кръстена "Седмият реактор на АЕЦ", разказа още тя.
По-голямата дъщеря на Руси Стоянов - Десислава призова гостите на изложбата, побрана в залата на галерия "Георги Баев", да усетят мащабите на неговия "доста еволюирал дух". "Любовта беше всичко онова, което той влагаше в работата , в отношенията с близки или с познатите. В онова, което правеше, трябваше винаги да присъства любовта - най-градивната сила", допълни още тя и коментира, че според нея баща ѝ е успял да реализира най-доброто от себе си за краткия отрязък от време, с който е разполагал. "И ако преди работите му са имали едно много по-различно звучене, в момента, мисля, че поради времето, в което се намираме, са изгубили част от онази актуалност, онази яркост, драстичност, която ги караше да контрастират върху всичко, което ни заобикаляше тогава като изкуство и така нататък. Но, в крайна сметка, почувствайте духа, който стои зад тях."
"Руси Стоянов е дар не само за българското, но и за световното изобразително изкуство", отбелязва още Людмила Кутиева. Художникът, който завършва "Графика" при доц. Иван Маринов във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" през 1980 година, се завръща в родния град Бургас, където по това време заварва силна група художници, сред които са Георги Баев, Виолета Масларова, Тодор Атанасов, Кирил Симеонов, Дамян Заберски, Ненко Токмакчиев, Стоян Цанев и Живко Иванов.
Посетителите в изложбата могат да видят една от най-ранните му пластики - "Галя" от 1974 г., с която се дипломира от художествената гимназия в Казанлък. Прецизно овладяната техника на литографията се вижда в произведения като "Нежна е нощта", "Синята риба" и черно-белия цикъл "Обратната страна на луната", която съпругата у Галя държи да бъде представена в експозицията.
"От този графичен отзвук, повлиян от университетското обучение, той постепенно преминава към колажа. Тук виждаме "Фигура едно", "Кораб", "Бик". Още в тези пластики, поставени в плоскостта на картинното пространство, проличава страстта на Руси Стоянов към майсторството и механиката. Като че ли сърцето му е скрито в скулптурата от метал, в която с таланта на вълшебен разказвач вгражда най-обикновени предмети. С елегантно чувство за хумор, "Балканчето" на Любо Коцев се превръща в петел, а лъжичките за кафе в любимите обици на съпругата му Галя", заяви Кутиева. Тя подчерта, че едни от най-големите му предизвикателства си остава любимият на всички "Грамофон", който продължава да е предпочитано място за отдих на ул. "Богоридини" в Бургас. 
Макар да е един от видните членове на Дружеството на бургаските художници и да получава множество награди и признания, приживе той не успява да направи самостоятелна изложба. Част от замислените от него творби не биват реализирани, но остават запечатани в дневника му. В него публиката може да види скици и детайлни описания на абстрактни обемни композиции, предназначени за паркови пространства, или проект му аз Градска художествена галерия още от 1996 г., чийто купол е във формата на яйце. Неразбран остава и планът му за голям мемориален кръст в памет на св. ап. Андрей Първозвани по повод 2000 години от неговата проповед по тези земи, който е трябвало да бъде поставен на бургаския остров Св. Анастасия. 
По инициатива на неговото семейство през 2007 г. е учредена наградата "Млад художник" на името на Руси Стоянов, която продължава да се връчва всяка година оттогава насам в Дружество на бургаските художници.
Ретроспективната изложба по повод 70-годишнината от рождението на Руси Стоянов ще може да бъде видяна в галерия "Георги Баев" до края на юли.