За мен основното е свободата - свободата на творчеството и духа, казва композиторът Митко Щерев, от чието рождение се навършват 80 години

За мен основното е свободата - свободата на творчеството и на духа. Всеки истински творец е едно голямо дете. Само децата притежават полета на фантазията. Така формулира житейската си философия композиторът Митко Щерев в интервю за в. „Стандарт“ от 2000 г. На 28 януари композиторът празнува своя 80-годишен юбилей, а името му остава вписано в историята на българската филмова и поп музика със стотици хитове, шлагери и незабравими мелодии за киното и сцената.
ДЕТЕ С АКОРДЕОН
Митко Щерев е роден на 28 януари 1946 г. в Ямбол. В интервю за в. „24 часа“ от 1999 г. той разказва за детските си години и признава, че е израснал в пансион за сираци – три години прекарва в Ямбол и четири – в Пловдив. Именно в Ямбол се случва първата му среща с музиката. За времето си в тамошния пансион, пред в. „Стандарт“ през 2005 г., Щерев разказва: „Там имаше акордеон. Бързо си научавах уроците и се молех да свиря. Отначало всички ме гледаха много учудено. Сам налучквах нотите, направих си репертоарче и започнах да свиря на забавите. Така ме пратиха в детската школа. Това беше в средата на пети клас. За две години и половина станах най-добрия акордеонист в Ямбол и се озовах в музикалното училище в Пловдив.“
Митко Щерев завършва средно специално образование в СМУ – Пловдив (днес Национално училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“), а по-късно и Академията за музикално и танцово изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в същия град.
ПЪРВИТЕ СЦЕНИ
В средата на 60-те години на ХХ век започва професионалната си музикална дейност. Една от най-отговорните му роли е като ръководител на оркестъра на Емил Димитров „Синьо-белите“ (1970-1974).
В интервю за в. „Стандарт от 2000 г. Щерев разказва за първите си стъпи като музикант в Пловдив: „В последната година в музикалното училище в Пловдив започнах да свиря през почивните дни с квартет в един от най-модерните клубове тогава в града – „Бирхалето“. Там ме чу баскитаристът от оркестъра на Емил Димитров. Оказа се, че по същото време търсели пианисти за „Синьо-белите“. Ангажира ме като такъв, а впоследствие станах диригент и аранжор на оркестъра“.
Според материал на в. „24 часа“ от 2012 г., през есента на 1967 г. младокът в ученически костюм и с картонено куфарче пристига в София. Своята първа авторска песен - „Нора“, Митко Щерев прави за Емил Димитров. Влиза в репертоара в движение, Димитров е доволен, но след година Митко отива войник. В казармата е диригент на военния оркестър в Сливен. След уволнението разделя времето си между „Синьо-белите“ и оркестъра на Лили Иванова „Маковете“ (1971-1974), на който също е ръководител. Покрай съвместната им работа се раждат песни, които прекрачват границите на България.
Споменът за първото турне с Емил Димитров през 1967 г. остава ярък и самият Щерев го описва така: „Вкарваха ни през тайни входове, причакват ни тълпи от 500 души да ни видят и ако може да ни докоснат. Преди един концерт останахме без сака – публиката буквално ни разсъблече. Спаси ни охраната. До края на турнето свирехме по поло.“
ВЛАКЪТ „ДИАНА ЕКСПРЕС“
През 1974 г. основава група „Диана експрес“, на която е ръководител, основен композитор и цялостен аранжор. Името произлиза от името на влака, свързващ София с родния му Ямбол. Първата формация е с баскитариста Иван Лазов и с барабаниста Иван Христов от „Макове“, а четвъртият участник е Константин Атанасов – Косьо Щуреца. През есента на 1974 г. излиза дебютният албум. Апогеят на групата е през лятото на 1976 г., когато певец е Васил Найденов. С групата той изпява една от най-красивите песни в историята на българската поп музика – „Синева”. Щерев разпуска бандата в момента, в който вижда, че залите се пълнят само до половината, тъй като интересът към рокмузиката е намалял. През 2000 г. прави нов опит да възроди проекта, но само за две години.
Митко Щерев е автор на музиката на повече от 30 игрални филма, сред които „Дубльорът“, „Осъдени души“, „По хълмовете на времето“, „Човек от народа“, „Адаптация“, „Комбина“, „La Donna E Mobile“ и др., посочва се на уеб страницата на Софийската филхармония. 
Автор е на биографичната книга „Забравих си часовника на пианото“, в която описва освен своя живот и историята на „Диана Експрес“ (2010), на детската книга „Снежни приказки“ (2022) и на „Осъдени души и още седем филмови теми за пиано“ (2022).
През 2024 г. Щерев решава да прекрати сценичните си изяви, оставяйки след себе си богато наследство от мелодии, които продължават да звучат в сърцата на публиката. Окончателното сбогуване се състои на 28 октомври в зала 1 на Националния дворец на културата (НДК), по време на заключителния концерт „Обич и песен“.
ПРИЗНАНИЕ
В разговора му с в. „24 часа“ през 1999 г., на въпроса дали се чувства успял, Митко Щерев отговаря: „Човек трябва да си усети таланта и колкото може, да го задържи в ръцете си. По-добре риск, отколкото да се отегчи от работата си. Цял късмет е, че се заминавам с това, което обичам. Не, не съм успял, но съм свободен. Преборих се със себе си, а това е най-трудната битка.“
Оценка за стойността на неговото творчество са множеството му отличия. Митко Щерев е носител на орден „Кирил и Методий“ първа степен, както и на награда на Съюза на филмовите дейци в България за музиката към филмите „Вик за помощ“ и „Скъпа моя, скъпи мой“ (1986). Четири негови песни са обявени за „Мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс: „Любов“ (1974, изп. Лили Иванова), „Стари мой приятелю“ (1977, изп. Лили Иванова), „Адаптация“ (1979, изп. Васил Найденов), „Душа“ (1980, изп. „Диана Експрес“). Избран е за композитор на столетието във връзка с честване „Сто години кино“ от Съюза на българските филмови дейци (1995). През 2005 г. става носител на Голямата награда на Ямбол – престижно отличие за принос в развитието на града, което представлява статуетка на богинята Диана. На 18 май 2016 г. Митко Щерев получава наградата „Златен век“ огърлие на Министерство на културата за принос в развитието на българската култура и духовност.
/ЕЛ/ДС отдел „Справочна“
/ЕМС/ 
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Кой кой е в България, с. 795; в. „24 часа“, бр. 25, 28.1.1999; в. „Стандарт“, бр. 7, 29.10.2000; в. „Стандарт“ бр. 4347, 11.2.2005; в. „24 часа“, бр. 141, с. 17, 22, 26.5.2012; https://sofiaphilharmonic.com/avtori/митко-щерев/; https://bnrnews.bg/hristobotev/post/22022/shterev; https://www.sled5.bg/izvestnite/istoriite-na-uspeha-diana-ekspres/; БТА,ВИНФ,20.6.2005: БТА,ВИНФ,14.9.2008; БТА,ВИНФ,ВИНФ,18.5.16