За мен тишината е спокойствието, което усещам пред платното, каза за БТА художничката Катя Христова

За мен тишината е спокойствието, което усещам, когато застана пред платното. Това каза в интервю за БТА художничката Катя Христова по повод своята изложба „В името на тишината“, подредена в галерията на Съюза на българските художници (СБХ) на ул. „Шипка“ 6 в София. По думите й именно тишината е онова, което обединява представените творби, но тя не е празнота, а по-скоро вътрешно пространство – място, в което светът спира, за да се чуе. 
Думата тишина се появи естествено, когато се замислих около какво да обединя картините в изложбата, посочи Катя Христова. Тя допълни, че темата винаги я е вълнувала, а тишината е мястото, към което прибягва в моментите, когато ежедневието я притисне. „Артистите имат привилегията да се скрият от хората, от различните шумове. Когато рисувам, всичко излишно изчезва. Това се опитвам да правя и с живописта си – изчиствам излишното и успявам да трансформирам всякакви емоции в нещо много по-позитивно, нещо, което да носи настроение на хората и да ги накара да усещат нещата някак по-ведри и по-истински“, обясни художничката. Според нея напоследък всеки обръща внимание на неща, хора и ситуации, които „крещят“, а останалите сякаш не съществуват.
„Всичко е крайност, а онова по средата изчезва в общата шумотевица“, каза тя. Именно във времето, в което шумът е новата норма, Катя Христова си подарява съзнателно отдръпване навътре, където тишината не е липса, а е пълнота, и с изкуството си търси баланса между видимо и невидимо. Тя отбеляза, че това не е отказ от реалността, а стремеж да се улови трептенето на присъствието именно в моментите, когато всичко утихва. 
Посланието на тази изложба към хората е да намират време да притихват и да обръщат внимание на малките неща, които понякога приемаме за незначителни. „Трябва да си даваме пауза. Това е като паузата в изречението – за да осмислиш важните неща, е необходимо да поспреш“, каза художничката.  
Често ми казват, че в картините ми има нещо детско, посочи още Катя Христова. „Може би е защото използвам необработени цветове, каквито и децата използват. Вероятно съм запазила детското в себе си, но ми е приятно, когато и деца ми казват, че харесват моите картини, защото това е най-чистият поглед“, посочи тя. Художничката разказа, че първите и картини са били много носталгично обърнати към миналото, докато в момента успява да намери изкуството си навсякъде около себе си и да види красивото в неща, които много хора биха подминали. "Изкуството ми носи спокойствие, помага ми  да поддържам баланса в ежедневието си -  когато застана в ателието, дори да нямам конкретна идея, това ми помага да изчистя съзнанието си", каза тя. 
„В името на тишината" е петата самостоятелна изложба на Катя Христова и първата й самостоятелна експозиция в столицата. Картините в нея са от различни периоди, като около десет от тях са нови. Според авторката те са обединени около темата, а в пространството са подредени така, че да създават една ведра мелодия. "Всяко показване в пространството на СБХ е важно, защото е място, което е успяло да се наложи в обществеността и на което се показват много качествени изложби. Бях доста притеснена за това свое показване там, но хората, които дойдоха, ме изненадаха приятно", каза художничката. Тя допълни, че именно в такива моменти разбираш, че това, което си правил през годините, си е струвало. 
Катя Христова е главен уредник в Художествената галерия в Казанлък. По отношение на работата си там тя посочи, че в момента казанлъшката галерия задава много важни тенденции по отношение на работата с публиката. "С публиката трябва да се работи разбираемо, да се научим да обясняваме. Всички знаят какво богатство опазва галерията в Казанлък, но ако не работиш с фондовете си така, че да са винаги обществено достъпни и да разказваш техните истории, дейността на институцията изгубва своя смисъл", заяви тя.
Изложбата на Катя Христова "В името на тишината" може да бъде разгледана в галерията на СБХ до шести декември. Уредник е Пламен Петров. Според него в експозицията са показани творби, за които не са нужни думи и всеки опит за тълкуването им е разочароващ. „Всеки стремеж за съотнасяне към нещо познато през сетивния ни опит е малък провал, защото това е живопис, която, както и самата авторка отбелязва „диша с темпото на спомена - нито настояще, нито минало, а едно продължително сега“. Отвъд нагледа. В името на тишината“, казва той.
Катя Христова е родена в Казанлък, като през 2006 г. се дипломира във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“,  специалност „Стенопис“ при Факултета по изобразителни изкуства. От 2022 г. е член на СБХ. През годините участва със свои творби в десетки общи художествени изложби и реализира четири самостоятелни изяви. Носител е на няколко национални награди за живопис, сред които тези на Международното биенале „Изкуството  на миниатюрата“, Художествена  галерия – Русе (2017) и на Националната изложба „Пролетен  салон“ – Севлиево (2021).