За покаянието, изповедта и Божията милост говори отец Петър в храма „Св. Климент Охридски" в Добрич

Духовно послание, посветено на покаянието, изповедта и Божията милост отправи към миряните в петата неделя след Възкресение - Неделя на самарянката, отец Петър в храма „Св. Климент Охридски“ в Добрич.
В началото беше припомнена евангелската среща между Иисус Христос и самарянката при кладенеца – среща, за която Той е знаел предварително, но която преобръща живота на жената.
„Христос е бил готов за тази среща, защото е Бог и е знаел за нея. Но жената не е била готова“, каза отец Петър. Той подчерта, че въпреки разделението между юдеи и самаряни, Христос разговаря с жената и ѝ разкрива истината за нейния живот - не за да я унижи, а за да я доведе до покаяние.
Свещеникът припомни думите на Спасителя за „живата вода“, от която „никой няма да ожаднее“, и обясни, че Христос показва на самарянката пътя към духовното спасение и вечния живот.
„Ние трябва да знаем и да вярваме, че Господ Бог е нашият Спасител и нашият Създател“, каза още отец Петър. Той отбеляза, че човек осъзнава своята греховност, именно когато пристъпва към Бога и към Църквата.
Особен акцент в проповедта беше поставен върху тайнството на изповедта. „Грехът е едно тежко бреме, което никой от нас не бива да носи на гърба си“, подчерта свещеникът. По думите му вярващите могат да се освободят от това бреме, когато с искрено разкаяние оставят греховете си пред Бога.
„Оставяйте тук греховете си с чисто сърце, съкрушено и смирено, което Бог няма да презрее“, призова отец Петър. Той насърчи хората да не се страхуват от изповедта, защото „Господ Бог знае всичко“ и очаква човек да пристъпи към покаянието с искреност и вяра.
Свещеникът припомни, че изповедта не е просто формалност, а „сериозно тайнство“, чрез което Бог прощава греховете и дава сили на човека „да тръгне по пътя към спасението и Царството небесно“.
В края на словото си отец Петър припомни жертвата на Христос за спасението на човека: „Затова Христос пострада. Затова Христос бе разпнат на Кръста. Затова Христос дарява Своето тяло и Своята кръв – за опрощаване на греховете и за живот вечен“.