Над 14 читалищни състава участваха в заключителния концерт по повод 170 години общонародно читалищно дело

Над 14 читалищни състава от страната участваха тази вечер в заключителния концерт по повод 170 години общонародно читалищно дело и 115 години от създаването на Съюза на народните читалища в България. Програмата в кино „Люмиер“ включваше фолклорни, вокални, танцови и балетни изпълнения и завърши с награждаване на художествените ръководители на участвалите състави.
Химнът на България прозвуча в изпълнение на смесения хор „Родни звуци“ при НЧ „Добри Войников – 1856“ в Шумен с диригент проф. д-р Николай Андриянов. Сред изпълненията в програмата бяха „Мамо“ по музика на Развигор Попов, „Спомен от Македония“ по музика на Димитър Христов, с хореография и постановка на Ивайло Димитров, и „Балканът пее хайдушка песен“. Представителният танцов ансамбъл „Пъстрина“ изпълни „По гроздобер“.
Честванията на годишнината се проведоха под патронажа на президента Илияна Йотова.
„Тази годишнина е историята на българската памет“, каза Йотова. По думите ѝ читалищното дело започва във време, когато още няма граници на българската държава. „Читалището няма нужда от граници“, каза тя и допълни, че в основата на създаването му стои желанието на българския дух за знание, култура, наука и съхраняване на традициите.
Йотова припомни и първото българско театрално представление – „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни, представено в Шумен през 1856 г. Тя се позова и на определението на Иван Вазов за читалището като „свободното училище на духа“.
Към историческата роля на читалищата се обърна и председателят на Националния представителен организационен комитет за годишнината проф. Николай Дойнов. Той съобщи, че с подкрепата на Министерството на културата се подготвя конференция, посветена на читалищните дейци революционери, и припомни написаното от Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“ за оръжие, укривано в помещение на читалище при подготовката на Априлското въстание.
На концерта бяха отличени и трите първи български читалища – Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“ в Свищов, НЧ „Постоянство 1856“ в Лом и НЧ „Добри Войников – 1856“ в Шумен. Отличията приеха Геновева Танчовска от Свищов, Недялка Трайкова от Лом и Анатоли Стоянов от Шумен.
Йотова получи отличие „Заслужил читалищен деятел“. Символични ключове бяха връчени на проф. д-р Стоян Денчев, Мануела Симеонова, Борис Начев, Георги Мишев, Недялка Трайкова и заместник-министъра на културата д-р Зорница Грекова.
Грекова припомни представянето на българското читалище пред ЮНЕСКО като практика за опазване на нематериалното културно наследство. По думите ѝ тогава представители на редица държави са проявили интерес към начина, по който читалищата съхраняват образованието, идентичността и културата и привличат младите хора към изкуството.
В края на концерта бяха отличени художествените ръководители на участвалите състави. Представяйки Първан Първанов, Дойнов говори за усилията му през годините да съхрани „Пъстрина“ в Северозападна България, а диригента на вокалния ансамбъл „Езерец“ Илиян Юручки определи като „един от съвременните майстори на българския фолклор и на българското акапелно пеене“. За вокална група „Септима“ при НЧ „Васил Левски – 1959“ в Балчик Дойнов говори като за пример за връзката между училището и читалището и работата с деца.
Последното изпълнение в програмата беше „Моя страна, моя България“, представено от Деница Ивана Камбурова от НЧ „Св. св. Кирил и Методий – 1924“.
Честванията за 170 години общонародно читалищно дело продължават на 3 октомври в Монтана с народния събор на читалищата „Монтана – традиции с бъдеще“.