За пръв път хора успяха да променят орбитата на небесно тяло, обикалящо около Слънцето

За първи път хора промениха орбитата на небесно тяло, обикалящо около Слънцето, съобщи порталът Scinexx.de, позовавайки се на статия в списание Science Advances. Мисията на роботизирания космически апарат ДАРТ (DART) не само отклони ударения астероид Диморфос от пътя му, но и е променила орбитата на цялата двойна астероидна система около Слънцето, както показват новите наблюдения на учени от САЩ.
През септември 2022 г. НАСА тества една от най-важните си защитни стратегии срещу удари на астероиди с мисията ДАРТ – т.нар. кинетичен дефлектор. Това включваше умишлен сблъсък на потенциалния застрашаващ астероид с безпилотен, тежък космически кораб, за да го отклони от орбитата му. НАСА избра 165-метровата астероидна луна Диморфос, която обикаля около астероида Дидимос, за тестова цел.
Диморфос е малка луна на Дидимос, който се определя като близък до Земята астероид и има форма на въртящ се в пространството връх с диаметър около 780 метра. Мисията се оказа успех, както разкриха наблюденията: Ударът на сондата е съкратил дванадесетчасовата орбита на Диморфос около по-големия му спътник с 33 минути.
Но това не е всичко, както показват новите наблюдения на астрономи от Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн. Те изследваха ефекта на изхвърлените отломки по време на теста за сблъсък при двойката Диморфос-Дидимос. Импулсът на изхвърления материал може също да повлияе на орбитите на целевия астероид и неговия спътник. За да направят това, астрономите са анализирали наблюдения на 22 затъмнения на звезди от астероида Дидимос. Тези затъмнения разкриват позицията на астероида в даден момент, което позволява точно определяне на неговата орбита и орбитална скорост около Слънцето.
Анализите показват, че материалът, изхвърлен при удара, е удвоил ефекта от сблъсъка на сондата ДАРТ. Това е било достатъчно, за да се измести центърът на масата на астероидната система Диморфос-Дидимос и леко да се промени орбитата ѝ около Слънцето.
Орбиталната скорост на системата се е променила с едва 11,7 микрометра в секунда, което е скъсило 770-дневния ѝ орбитален период с около 0,15 секунди. Макар промяната да изглежда нищожна, с течение на времето подобни малки отклонения могат да определят дали даден астероид ще се сблъска със земята или ще я подмине.
Астрономите подчертават, че Дидимос и Диморфос не представляват никаква опасност за Земята. Въпреки това експериментът е исторически: за първи път хората успяват да променят хелиоцентричната орбита на небесно тяло. Резултатите показват, че подобен метод може реално да се използва за отклоняване на опасни астероиди в бъдеще.
Новите измервания дават и по-точни данни за двата обекта. Дидимос се оказва около 200 пъти по-масивен от своята малка луна и значително по-плътен. Това подсказва, че Диморфос вероятно е рохкава купчина отломки, а не твърд скален къс. Най-вероятно той се е образувал от материал, изхвърлен при бързото въртене на по-големия астероид, пишат още учените.